Определение № 179 от 03.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2693/2011 г.

Производството е образувано по чл. 43, т. 3 от НПК, след като с определение от 18.10.2011г. председателят на Районен съд – Монтана констатирал, че съдът не може да се образува състав, който да разгледа НЧХД № 50 182/2011 г., и постановил то да се изпрати на Върховния касационен съд за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че искането следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намери искането за основателно, поради следното: Делото е образувано по тъжба на М. П. Г. срещу О. Б. – адвокат от АК – Монтана. Всички съдии от Районен съд - Монтана, определени за разглеждане на делото, са се отвели на основание чл. 31, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 29, ал.2 от НПК, по обстоятелствата, изложени в определенията за отвод. Съдия М. е в продължителен отпуск (чл. 163, ал.1 от КТ). При посочените данни ВКС намери, че са налице условията за пренасяне на делото в друг, еднакъв по степен съд, визирани в чл. 43, т. 3 от НПК. С оглед на това Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 43, т.3 от НПК