Определение № 6187 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3162/2024 г.

Производството е по чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. В., понастоящем в Затвора в [населено място], против разпореждане № 198/30.01.2024 г. постановено по адм. дело № 154/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч, във връзка с вх. № 630/11.01.2024 г. по описа на Върховен административен съд, с което е отказано освобождаването му от държавна такса, която трябва да заплати по сметка на ВАС за отправеното от него искане за отмяна на влязло в сила определение № 846/23.08.2023., постановено по адм. дело № 154/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч. В частната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, претендира отмяната му. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема частната жалба за подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е образувано по жалба на Г. В. срещу заповед № 333/13.03.2019г., издадена от началника на затвора в [населено място]. Съдът е посочил, че по вече образувани пред съда дела, по които съдът е поискал справки от съответните институции, и след прилагане по служебен път на тези справки, е установил че следва да се остави без уважение искането на Г. В., находящ се понастоящем в затвора в [населено място] за освобождаване от държавна такса и разноски по настоящото дело. На жалбоподателя е даден едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовността на жалбата си както следва: - да внесе по сметка на АС Ловеч сумата от 10 лева за държавна такса и представи документ/доказателства за плащането й в деловодството на съда, както и - да уточни в какво точно се състои незаконосъобразността на акта и кои са основанията за приемането му за унищожаем, съответно нищожен. По повод отказа на съда за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, от В. е депозирана частна жалба, вх. №2504/08.09.2023 г. по описа на АС-Ловеч. С определение от 21.12.2023г., тричленен състав на АС-Ловеч е оставил в сила определение №846/23.08.2023г., постановено по адм. дело №154/2023г. по описа на АС-Ловеч. Същото е връчено на В. на 03.01.2024г. На 11.01.2024г. е депозирано ВАС искане за отмяна на влязло в сила определение № 846/23.08.2023г., постановено по адм. дело № 154/2023г. по описа на АС-Ловеч с молба за освобождаване от държавна такса дължима за разглеждането на искането за отмяна. С обжалваното разпореждане съдът е оставил без уважение молбата за освобождаване от държавна такса и е указал внасяне на дължимата държавна такса. Атакуваното разпореждане е правилно. В нормата на чл. 237, ал. 1 АПК са посочени съдебните актове, които подлежат на отмяна по реда на извънредния способ - влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Касае се за извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, въз основа на конкретни и лимитативно предвидени основания по чл. 239 АПК. С оглед характера на способа и извънредността на съдебния контрол е неотносимо изключението предвидено в чл. 213а, ал. 7 АПК, а именно, че актовете по ал. 1, изречение второ, ал. 2 и ал. 6, т. 2 на чл. 213а и актовете, с които се отказва освобождаване от държавна такса, могат да се обжалват с частна жалба, като държавна такса не се дължи. Указанията за заплащане на държавна такса са законосъобразни, тъй като за образуването на производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт се дължи държавна такса на основание чл. 242а, изр. първо от АПК, в посочения в нормата размер - 30 лева. Правилно съдът е съобразил, че са налице данни за притежаване на недвижими и движими вещи. Обяснението на В., че същите са възбранени, запорирани или ипотекирани, не може да се асоцеира с невъзможност за получаване на доход от тях. Правилно съдът е посочил в определение по делото, че обезпечителните мерки, не са пречка за отдаване под наем на имуществото. Така стои въпросът и с ипотекираните имоти. При тези данни, обосновано с оглед доказателствата и в съответствие със закона, съдът е приел, че не са налице основанията за освобождаване на лицето от заплащане на държавна такса, предвид което настоящият състав намира, че постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,