Определение № 616 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2795/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електра консулт” ЕООД срещу решение №173 от 12.07.2019 г. по т.д.№125/2019 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение: е обезсилено решение №182 от 01.11.2018 г. по т.д.№10/2018 г. на ОС Плевен в частите, с които са отхвърлени предявеният от главно встъпилото лице „Електра консулт” ЕООД против първоначалния ищец „Еко – проект 2000” ООД иск по чл.124, ал.1 от ГПК да се признае със сила на присъдено нещо, че „Електра консулт” ЕООД в качеството си на водещ партньор в дружество по ЗЗД „Обединение Еко Консулт Плевен 2012” е титуляр на спорното вземане по настоящото дело за сумата от 621 000 лв., представляващо дължимо окончателно плащане, съгласно чл.3, ал.2 от договора за възлагане на обществена поръчка от 13.12.2012 г. и предявеният от главно встъпилото лице „Електра консулт” ЕООД иск за осъждане на ответниците [община] и [община] да заплатят солидарно на „Електра консулт” ЕООД, в качеството му на водещ партньор в ДЗЗД „Обединение Еко Консулт Плевен 2012” сумата от 621000 лв., представляваща дължимо окончателно плащане, съгласно чл.3, ал.2 от договора за възлагане на обществена поръчка от 13.12.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане, като е прекратено производството в тези части; след частична отмяна на решение №182 от 01.11.2018 г. по т.д.№10/2018 г. на ОС Плевен, [община] и [община] са осъдени да заплатят солидарно на първоначалния ищец „Еко – проект 2000” ООД, като участник в Обединение „Еко Консулт Плевен 2012” ДЗЗД и активно солидарен кредитор по договор за възлагане на обществена поръчка от 13.12.2012 г., сключен между ответниците от една страна, като възложители и Обединение „Еко Консулт Плевен 2012” ДЗЗД, от друга страна, като изпълнител, сумата от 621 000 лв., представляваща окончателно плащане по чл. 3, т. 2 от договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 08.01.2018 г. до окончателното изплащане. В жалбата се навеждат доводи, че обжалваното решение е недопустимо, предвид направените в него, в нарушение на закона, изводи за недопустимост на исковете на главно встъпилото лице, евентуално неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Когато договорът между възложителя – Община и изпълнителя – ДЗЗД, е сключен по реда на ЗОП и в този договор изрично е указано по коя банкова сметка да бъде извършено плащането от възложителя, допустимо ли е съдът да постановява в съдебно решение плащане от възложителя по банкова сметка на единия от съдружниците – участник в ДЗЗД и счита ли се това плащане за изменение на параметрите на договора за обществена поръчка, при условие че изпълнителят е ДЗЗД и банковата сметка е с титуляр ДЗЗД, а не отделният участник в него. 2. При уговорено изпълнение в договор за възлагане на обществена поръчка на изпълнител - ДЗЗД, следва ли да се счита, че винаги е налице уговорена активна кредиторова солидарност между отделните съдружници и необходима ли е изрична уговорка в договора по ЗОП за обосноваване на активна солидарност, при условие че в договора за гражданско дружество е налице изрична уговорка за разпределение на участието на съдружниците в процентно съотношение по изпълнението на договора за обществена поръчка. Спрямо първия от въпросите се поддържа, че е налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ЗЗД, а спрямо втория – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се твърди, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация „Еко-проект 2000” ООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на направените пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение. [община] и [община] не заявяват становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е изложил съображения, че с разпоредбата на чл.269 от ГПК се предвижда, че въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, като също така забраната за влошаване положението на обжалващия, която предвижда чл.271, ал.1, изр.2 от ГПК, се отнася само до неправилните решения. Приел е, че доколкото решението по исковете, предявени от главно встъпилото лице „Електра консулт” ЕООД, е предмет на въззивна проверка, то се дължи проверка и на допустимостта на предявените от това дружество искове. Посочил е, че в исковата молба и в първо съдебно заседание първоначалният ищец е поддържал тезата, че е партньор в гражданско дружество, което е изпълнило възложената му с договор за обществена поръчка работа, но не е получило възнаграждението за нея, като активната си легитимация ищецът е мотивирал с твърденията за наличие на активна кредиторова солидарност, позволяваща на всеки един от съдружниците за предяви иск за защита на неговите права и правата на останалите съдружници. От друга страна е счел, че изложените обстоятелства от главно встъпилото лице „Електра консулт” ЕООД съвпадат с тези на първоначалния ищец – налице е договор за гражданско дружество, впоследствие сключило договор за възлагане на обществена поръчка, по който работата е изпълнена и приета от възложителите; главно встъпилото лице се позовава на активната кредиторова солидарност, следваща от договора за възлагане на обществена поръчка и като активно солидарен кредитор и водещ партньор в обединението претендира изцяло вземането на дружеството. Изразил е становище, че главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главното встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск, като чрез предявяване на искове срещу ищеца и ответника главно встъпилото лице претендира самостоятелни права върху предмета на спора /т.9б от ТР №1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС/. В този смисъл е достигнал до извод, че по главния иск на ищеца „Еко – проект 2000” ООД заявените права не са самостоятелни и конкуриращи се с правата на „Електра консулт” ЕООД, а на практика са същите права, базирани на обстоятелствата за сключен договор за гражданско дружество, договор за възлагане на обществена поръчка със страни гражданското дружество, от една страна и ответниците като възложители, от друга страна, които права са заявени в интерес на гражданското дружество, респективно, че по отношение на главния иск не са били налице предпоставките за допускане на главно встъпване на „Електра консулт” ЕООД, което налага обезсилване на постановеното решение в тази част и прекратяване на производството по него. По отношение на първоинстанционното решение в останалата част, въззивният съд е констатирал, че същото е допустимо, поради което и предвид установеното изпълнение на задълженията по договора за обществена поръчка от страна на изпълнителите и уговорената в този договор активна солидарност, е осъдил [община] и [община] да заплатят солидарно на първоначалния ищец „Еко – проект 2000” ООД, като участник в Обединение „Еко Консулт Плевен 2012” ДЗЗД и активно солидарен кредитор по договор за възлагане на обществена поръчка от 13.12.2012 г., сключен между ответниците от една страна, като възложители и Обединение „Еко Консулт Плевен 2012” ДЗЗД, от друга страна, като изпълнител, сумата от 621 000 лв., представляваща окончателно плащане по чл.3, т.2 от договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 08.01.2018 г. до окончателното изплащане. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато. На първо място наведените от касатора доводи за неправилност на извода на въззивния съд за липсата на предпоставки за допускане в конкретния случай на главно встъпване, се отнасят до правилността на въззивния съдебен акт, респективно не се установява вероятна недопустимост на последния. От друга страна, както бе изтъкнато, посоченият извод на съда е направен с оглед заявените от първоначалния ищец права, които не са самостоятелни и конкуриращи се с правата, заявени от главно встъпилото лице, а на практика са същите права, базирани на обстоятелствата за сключен договор за гражданско дружество и сключване на договор за възлагане на обществена поръчка със страни гражданското дружество /от една страна/ и ответниците като възложители /от друга страна/ и които права се претендират в интерес на гражданското дружество. В този смисъл формулираните от касатора въпроси нямат каквото и да е връзка с изразеното от съда становище по отношение главното встъпване, поради което спрямо тези въпроси не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, съответно касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед изложеното и тъй като при постановяването на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на твърдяната от касатора очевидна неправилност на решението. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 19 116 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,