Определение № 347 от 27.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 289/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 вр.чл.286 ал.2 ГПК. Образувано е по частната жалба на „В”О. срещу определението от 01.02.2010 год. по ч.гр.д. № 2/2010 год. на Сливенски окръжен съд. С това определение е оставена бес разглеждане частната жалба на дружеството срещу постановеното по гр.д. № 3609/2009 год. на Сливенския районен съд разпореждане за връщане на негова молба вх. № 22731/29.10.2009 год. Сливенският окръжен съд се е позовал на това, че частната жалба на „В”О. е била просрочена. Частната жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК. Разгледана по същество е основателна. За да приеме, че въззивната частна жалба е просрочена, СлОС се е позовал на това, че уведомлението за разпореждането на СлРС е връчено на 07.12.2009 год. понеделник), а частната жалба е постъпила в съда на 16.12.2009 год. т.е. извън срока по чл.275 ал.1 ГПК, като няма данни да е била изпратена по пощата. Пред настоящата инстанция частният жалбоподател е представил доказателства, че частна жалба е била изпратена по пощата – обратна разписка, разписка от ТПС С. и фискален бон. Видно е, че разписка № 76 е за пратка до РС- С. с баркод 005OUS. Това е баркодът и на обратната разписка на която е обозначено, че пратката съдържа частна жалба по гр.д. № 3609/2009 год. Становището на настоящата съдебна инстанция е, че приложените доказателства сочат основание за прилагане разпоредбата на чл.62 ал.1 предл.1 ГПК – датата на постъпване в съответния изпращащ пощенски клон. Поради изложените съображения, разпореждането следва да бъда отменено и делото върнато на СлОС за продължаване на процесуалните действия по частната жалба и произнасяне по нейната основателност. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.