Определение № 191 от 13.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 235/2009 г.

С молба № 3021/31.03-2009г. Т. “Н” с. Г. е поискала спиране на изпълнението решение № 346/30.08.2007г. по гр.д. № 343/2007г. на Благоевградски ОС и обусловеното от него решение № 372/11.04.2008г. по гр.д. № 1063/2007г. на Благоевградски ОС, насочени към обратен въвод на В. И. Д. в недвижим имот: барче в м.”О”, сега ресторант “М” по изп.д. № 79/2009г. на ЧСИ Цавковски с район на действие Благоевградски ОС. Обосновава искането с това, че е подала молба вх. № 2*:14.03.2009г. за отмяна на същите решения на основание чл. 303, ал.1 т. 1 и 3 от ГПК.. Съгласно чл. 309 от действащия ГПК, молбата за отмяна не спира изпълнението, но молителят може да иска спиране при условията на чл. 282, ал.2-6 от ГПК. Решенията, чиято отмяна се иска са по спор за собственост.. Съгласно чл. 282, ал.1 т.1 от ГПК /в сила от 01.03.2008г. при спор за вещно право надлежното обезпечение, което молителят следва да внесе, за да се спре изпълнението е сума в размер на обжалвания интерес. С определение от 10.04.2009г. съдът е определил размера на надлежното обезпечение в размер на 5830 лв.. С молба от 10.04.2009г. молителят представя квитанция за внесена сума по специалната сметка на ВКС в същия размер. При така установеното, исканото спиране на изпълнението от молителя следва да се допусне, тъй като са изпълнени изискванията на закона, при наличието на които съдът е длъжен да уважи молбата. В този случай съдът действа при обвързана компетентност, а преценката за основателността на молбата за спиране не зависи и не е обвързана с вероятната основателност на молбата за отмяна.. По изложените съображение, Върховен касационен съд, тричленен състав на първо гражданско отделение