Определение № 293 от 19.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2016 г.

Производството е по реда на чл.248 ал.1 ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 40533/13.07.2017 г. на М. Г. А., чрез адв. В. Д., за изменение на постановеното решение №75/15.06.2017г. по гр.д.№2750/2016 г. на ВКС, ІV г.о., в частта му за разноските. В срока за отговор ответните страни по молбата – Н. Д. и Р. Д. – са подали писмени становища, в които сочат, че не са налице основания за изменение на решението относно присъдения размер на разноските за всеки от тях. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1, предл.2-ро ГПК и е процесуално допустима. По същество, молбата е основателна относно присъдените с решението разноски на Н. Д. и неоснователна за размера на разноските за Р. Д.. В решението си по делото ВКС е посочил, че с оглед изхода по спора на касаторите се дължат разноски за трите инстанции, както следва: на Н. Д. – сумата 2 135 лв.; а на Р. Д. – 2 271.50 лв. При изчисляването на разноските, дължими на Р. Д. съдът е взел предвид представения от страната списък по чл.80 ГПК на разходите за касационното производство – 1381.50 лв., както и сумите – 850 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция /л.35/ и 40 лв. платена за въззивното производство държавна такса. Общият сбор възлиза на сумата – 2 271.50 лв., която е и присъдена с решението. Разноските на касатора Н. Д. действително са присъдени в по-висок размер от дължимия за трите инстанции. По делото са представени документи, установяващи плащане на разходи общо в размер на сумите – 2 025 лв. за първата инстанция /2 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 25 лв. депозит за свидетели/; 40 лв. – държавна такса за въззивното производство; и 70 лв. такси за касационното обжалване. Общият сбор възлиза на сумата – 2 135 лв. От тази сума, обаче съдът е пропуснал да приспадне разноски в размер на 1 066 лв., присъдени на Н.Д. за прекратената част от производството, която не е била предмет на касационно обжалване. Следователно, дължими за трите инстанции остават разноски в размер на сумата 1 069 лева. При това положение, налице е основание за изменение на постановеното решение в тази му част, като на касатора Н. Д. следва да се присъди разликата от 1 069 лв., а не посочената сума от 2 135 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение