Определение № 509 от 05.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 685/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Д. Х., чрез процесуален представител, против Решение № 10 от 26.01.2023 г. по в. гр. д. № 582/2022 г. на Апелативен съд – Варна, в частта му, с която е потвърдено Решение № 109 от 21.10.2022 г. по гр. д. № 268/2021 г. на Окръжен съд – Силистра за отхвърляне на предявените от Е. Д. Х. против Гаранционен фонд искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“, вр. чл.558, ал.5 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на получени телесни увреждания при ПТП от 08.09.2018г. за разликата над присъдения размер от 2 000 лв. до претендирания размер от 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от смъртта на мъжа, с когото тя е живяла на съпружески начала - Е. И. Х., настъпила на 01.10.2018 г., вследствие на ПТП, реализирано на 08.09.2018 г., за разликата над присъдения размер от 20 000 лв. до претендирания такъв от 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, вследствие на което се претендира неговата отмяна, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. за касационната инстанция.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. Дали при определянето на размер на обезщетение като обезвреда за иццата за претърпени от нея болки и страдания, причинени от смъртта на мъжа, с който е живеела на съпружески начала, решението следва да се основава само и единствено на размера на минималните работни заплати и не следва ли на другите релевантни факти (като близост, продължителност на съвместния им живот, собствени деца и подкрепа, промени в психическото състояние на ищцата и др.) също да им бъде придадена тежест, извън простото им изброяване, както в частност дали възрастта на ищцата, в качеството й на търпяща болки и страдания, е измежду фактите, които следва да се вземат предвид при определянето на този размер ?;

2. Дали определянето на обезщетение, като обезвреда за претърпени болки и страдания, изчислено към момента на деликта, и несъобразено към житейските условия към момента на постановяване на съдебното решение, противоречи на понятието ,,справедливост” по смисъла на Постановление № 4 на Пленума на ВС от 1968 г.?;

3. Следва ли решаващият състав, при преценката на размера на обезщетението по справедливост за претърпени неимуществени вреди, при прилагането на нормата на чл.52 ЗЗД, да изключи напълно като факт от мотивите си изменените лимити на застрахователни покрития, като съставна част от фактическия състав на обществено-икономическите условия в страната ?

По поставените от касатора правни въпроси се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, обоснована с довода, че изводите на въззивния съд противоречат на практиката на касационната инстанция, намерила израз в следните актове: по въпрос № 1 - Решение № 680 от 18.12.2009 г. по гр. д. № 2277/ 2008 г. на ВКС; Решение № 50 от 14.07.2022 г. по т. д. № 581/2021 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 60170 от 17.01.2022 г. по т. д. № 2027/2020 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 340 от 29.07.2010 по н. д. № 251/2010 г. на ВКС, НК; по въпрос № 2 - Решение № 243 от 03.05.2018г. по т.д. № 198/ 2017 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 204 от 07.11.2016 г. по т. д. № 3568/2015 г. на ВКС; Решение № 167 от 27.10.2016 г. по т. д. № 1599/2015г. на ВКС, I т. о. и Решение № 248 от 02.08.2018 г. по т. д. № 1565/2017г. на ВКС, I т. о.; по въпрос № 3 - Решение № 243 от 03.05.2018г. по т. д. № 198/2017 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 31 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1203/2013 г. ВКС, II т. о.; Решение № 217 от 20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 15 от 12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. д. № 3343/2013 г. на ВКС.

Освен допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по първите два поставени от жалбоподателя правни въпроси се сочи и тази по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с аргумента че отговорът по тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът – Гаранционен фонд, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за неустановеност на сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ответника – П. И. С., в законоустановения срок по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, а в случай на допускането му, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

След собствен анализ на събраните по делото доказателства Апелативен съд – Варна е приел от фактическа страна, че на 08.09.2018 г. на пътя Разград-П. е настъпило ПТП, причинено от водача на товарен автомобил марка „Щаер“, модел „19С46“ с ДК [рег.номер на МПС] П. И. С. (без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на произшествието), който ударил челно автомобилът марка „Форд“, модел „Транзит“, в който са се возили ищцата Е. Д. Х., Е. И. Х. (с когото Е. Х. е живеела на съпружески начала) и други пътници, в резултат на което ищцата получила мозъчно сътресение без вътречерепна травма, а Е. Х. починал на 01.10.2018 г., вследствие на получените травми. В резултат на причиненото й телесно увреждане и смъртта на Е. Х., ищцата претърпяла физически болки и страдания и тежки психически и други негативни преживявания, като във връзка с тези неимуществени вреди, на 22.03.2021г. предявила претенция пред Гаранционен фонд за изплащане на обезщетения, по която последният на 28.06.2021г. е постановил отказ.

Пред Окръжен съд – Силистра Елена Д. Х. е предявила искове за осъждането на Гаранционния фонд да й заплати сумата от 100 000 лв., обезщетение за претърпените от нея болки и страдания от смъртта на мъжа, с когото живеела на семейни начала, както и за сумата от 20 000 лв., обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на получените при процесното ПТП телесни увреждания, ведно със законните лихви върху двете главници, считано от 22.03.2021г. до окончателното им изплащане. От представеното по делото копие на съставения на 28.09.2018г. констативен протокол за ПТП съдът е установил, че като пострадало лице е посочена и ищцата Е. Д. Х., която е била откарана в МБАЛ „Св. Иван Рилски“. Въз основа на издадена епикриза от Отделението по хирургия е прието, че ищцата е постъпила на 08.09.2018г. и е била изписана на 14.09.2018г. с окончателна диагноза: мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма. Състоянието й било описано като увредено общо, с контузии, наранявания и палпаторна болезненост в областта на главата. При извършените медицински изследвания и образна диагностика не били намерени данни за травматични изменения или хематомни колекции в черепната, гръдната и коремната кухини и не била установена огнищна неврологична симптоматика. На 10.09.2018 г. под локална анестезия била извършена ексцизия (изрязване, отстраняване) на чужди тела върху главата (corpus alienum capitis) и след проведено медикаментозно лечение ищцата Х. била изписана в задоволително общо състояние и без оплаквания.

От изслушаното пред първата инстанция заключение по назначената СМЕ било установено, че в резултат на процесното ПТП ищцата получила сътресение на мозъка и контузни рани в областта на главата, които обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По делото не били ангажирани доказателства за изпадане на пострадалата в безсъзнателно състояние в смисъла на мозъчна кома. Според заключението на експерта, прегледал ищцата, същата е търпяла болки и страдания до момента на зарастване на раните й, като най-силна и продължаваща е психическата й болка и празнота от загубата на партньора й в живота. Нямало данни за усложнения или оплаквания, свързани с получените травми или техни остатъчни прояви, както и за необходимост от помощ от близки при самообслужване след изписването й от болницата. Не били установени следи от наранявания, причинени от поставен обезопасителен колан, а травмите в областта на главата били причинени от удара в стъкло. Вещото лице в съдебно заседание допълнило, че получените травми не предполагат появата на ранни или късни усложнения при напускане на лечебното заведение. От свидетелските показания на В. Х. - дъщеря на ищцата, било установено, че при изписването от болницата Е. Х. била с охлузено лице, куцала и краката й били сини и подути. След смъртта на Е. И. Х. ищцата се чувствала много зле, което принудило свидетелката и съпругът й да я посещават по-често на село и да я подкрепят. На пострадалата били изписани и приемала антидепресанти за около 3 месеца. Свидетелката описала и взаимоотношенията на майка й с починалия Е. Х. - двамата живеели щастливо и като семейство. В подкрепа на твърдението на ищцата за съвместното й живеене с починалия Е. Х., била представена служебна бележка, издадена от кмета на [населено място], общ. С., в която било удостоверено, че за периода от 12.03.2015г. до 15.11.2018г. последната е била регистрирана с настоящ адрес в [населено място], на [улица], № 34 - адресът на Е. Х..

По делото била представена и влязлата в законна сила на 07.06.2022г. осъдителна присъда по НОХД № 296/2019 г. на Окръжен съд - Разград, с която било прието, че реализираното на 08.09.2018 г. ПТП е причинено виновно, с форма на вината непредпазливост, от П. И. С..

При така установената фактическа обстановка, Апелативен съд - Варна приел от правна страна за безспорно между страните по делото, че към момента на реализиране на ПТП - 08.09.2018г. П. С. е управлявал без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, товарен автомобил марка „МАН“, модел „Щаер 19 С 46“, с прикачено към него ремарке. При настъпване на ПТП ищцата също е пътувала като пътник в реконструирания като автобус товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ и е получила контузни рани в областта на главата и сътресение на мозъка. По отношение на отразеното в епикризата - за загуба на съзнание, гадене и повръщане, съдът е посочил, че същото е по снета анамнеза на ищцата и е неподкрепено от други доказателства в тази насока.

Според въззивния съд, получените при процесното ПТП травми са леки по своя характер, поради което, вземайки предвид вида и продължителността на проведеното лечение, пълното възстановяване за срока на зарастване на раните по кожата на главата и липсата на всякакви усложнения, изискващи допълнителни изследвания, лечение, поддържане или допълнителна чужда помощ, както и възрастта на ищцата към момента на получаване на травматичните увреждания, а също така и икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на ПТП, Апелативен съд - Варна е намерил, че дължимото обезщетение за неимуществените вреди, причинени от получените телесни увреждания, следва да е в размер на 2 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на извънсъдебната претенция на ищцата до ответника - 22.03.2021г., до окончателното й изплащане.

По иска на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания от смъртта на Е. Х., въззивната инстанция е приела, че справедливият размер на тази обезвреда възлиза на 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2021 г. до окончателното й изплащане. За да стигне до противоположен на направения от първата инстанция извод за неоснователност на претенцията, Апелативен съд – Варна е констатирал, че Е. Х. попада сред кръга от лица, фигуриращи в ППВС № 5/1969 г., с което е допълнена т. 2 от раздел III от ППВС № 4/61 г., имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт. За да уважи частично исковата претенция, съдът е приел за доказана по делото създадената особено близка емоционална връзка между ищцата и починалия Е. Х., с който тя живеела на семейни начала, както и продължаващата психическа болка и празнота от загубата на партньора й в живота.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено отхвърлителното решение за разликата над 2 000 лв. до 20 000 лв., представляваща обезщетение на търпяните от ищцата неимуществени вреди от причинените й травматични увреждания

От обосновката в изложението е видно, че относими към тази част на въззивното решение са втори и трети въпрос. След съобразяване с възприетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, че касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на един или повече правни въпроси, които трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, настоящият състав намира, че по начина, по който са формулирани, въпросите не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК. Първият от тях съдържа в себе си защитната теза на касатора за това, че определеното обезщетение е „несъобразено към житейските условия към момента на постановяване на съдебното решение“, относима към правилността на атакуваното решение, която е извън предмета на преценка в производството по селектиране на касационното обжалване. А вторият от въпросите не съответства на правната воля на съда, който при обосноваване размера на обезщетението е отчел обществено икономическите условия на живот в страната, част от които са и лимитите на застрахователните покрития, макар и неупоменати изрично. По въпроса за релевантността на лимитите на застраховане при преценка размера на обезщетението по справедливост е постановена по реда на чл.290 ГПК съдебна практика, обективирана в Решение № 95 от 24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., в което е прието, че лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост, като определените от съда обезщетения следва да бъдат съобразени с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52 ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя. Настоящият състав споделя така даденото разрешение, поради което липсата в случая на лимитите на застраховане, като критерий, не се е отразил на решаващите изводи при извършената от състава на апелативния съд преценка при определяне на обезщетението по справедливост.

Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение на търпяните от ищцата неимуществени вреди от смъртта на Е. Х. за разликата над 20 000 лв. до 100 000 лв. по поставения първи въпрос от изложението, преформулиран и конкретизиран в съответствие с разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС като въпрос за приложението на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД. По отношение на този въпрос е осъществено както общото изискване да е обуславящ изхода на спора, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото същият е разрешен в противоречие с формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, на която касаторът се позовава.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК