Определение № 2462 от 05.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10860/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на П. Запрянов за допълване на определение № 12188 от 07.12.2023г., постановено по адм. д. № 10860/2023 г. на Върховния административен съд с присъждане на своевременно поискани разноски по приложен списък. Ответната страна - община Стара Загора, редовно уведомена, не взема становище. Върховният административен съд, пето отделение, намира молбата за изменение на определението в частта за разноските за подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Разпоредбата на чл. 176, ал.1 от АПК, респ. чл.248 ,ал.1 ГПК предоставя процесуална възможност за отстраняване на непълноти в съдебния акт по искане на страната и намира приложение, когато този акт действително е непълен, т.е., когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване или по всички искания. В случая посочените предпоставки не са осъществени. С определение № 12188 от 07.12.2023 г., постановено по адм. дело № 10860/2023 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение, чието допълване се иска, в производство по чл. 248, ал. 3 от ГПК е оставено в сила определение №598 от 27.09.20.23г. по адм. дело №537/2023г. на АС - Стара Загора, с което е осъдена община Стара Загора да заплати на П. Запрянов сумата от 1011 лв., представляващи разноски по делото. В писмен отговор, Пасков е оспорил частната жалба на Община -Стара Загора за изменение на съдебният акт в частта за разноските, претендирайки присъсъждане на разноски- заплатено възнаграждение за адвокат. С настоящата молба се желае произнасяне именно по това искане. Искането за присъждане на разноски е неоснователно и следва да се отхвърли. Производството по чл. 248 ГПК е част от съдебното производство, инициира се в определен от закона срок за допълване на вече постановен съдебен акт, относно разноските или за изменение на постановен съдебен акт, в частта относно присъдените разноски. Целта на съдебното производство е да се отстранят пропуски или грешки на съда, с оглед на което в това съдебно производство не се присъждат разноски на страните. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 248 от ГПК не са актове, с които се разрешава спор по същество. Произнасянето на съда е за изменение или допълнение на постановения вече съдебен акт за съответната инстанция, т. е не е допустимо кумулиране на нови задължения за разноски в производство за разноски, каквато е и трайната съдебна практика на ВАС и ВКС. Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. Ето защо претендираните в това съдебно производство разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1ГПК във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, пето отделение