Определение № 116 от 30.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1016/2009 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 11.12.2008г. по гр.д. № 2288 / 2008г., с което Пловдивски окръжен съд е уважил иск с правно основание чл.82 СК на Е. Д. Б.. Жалбоподателят – Д. Г. Б. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., констатира следното: С касационна жалба от 16.01.2009г. Д. Г. е обжалвал решение от 11.12.2008г. по гр.д. № 2288 / 2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл.82 СК на Е. Д. Б. срещу него. С разпореждане от 06.04.2009г. Пловдивски ОС е върнал жалбата на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Разпореждането за връщане е обжалвано с частна жалба от Д. Г. от 21.04.2009г. и с определение от 27.05.2009г. по гр.д. №279/2009г. ВКС – състав на трето г.о., е оставил в сила разпореждането за връщане на касационната жалба. При тези данни настоящата инстанция констатира, че по касационната жалба на Д. Г. срещу решение от 11.12.2008г. по гр.д. № 2288 / 2008г. на Пловдивски окръжен съд е образувано отново касационно производство -настоящето гражданско дело. Върховният касационен съд намира, че с оглед разпоредбата на чл.299, ал.1 ГПК е налице забрана да бъде разгледана по същество същата касационна жалба, която е върната вече с влязло в сила определение на въззивния съд след потвърждаването му с определение на ВКС. Ето защо настоящето производство следва да се прекрати като недопустимо. Предвид изложените съображения, съдът