Определение № 360 от 24.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 323/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. Х. и И. Г. Х. против определение от 16.03.2009 г., постановено по гр.д.№1819/2007 г. от Окръжен съд – Варна. Ответниците по частната жалба не са взели становище. Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срок и е насочена против определение на съд, подлежащо на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В съдебно заседание, проведено от въззивния съд по делото на 17.11.2008 година, процесуалния представител на Д. Г. Х. и И. Г. Х. е оспорил приетото в същото съдебно заседание заключение на съдебно-графологична експертиза, като е поискал разширяването на експертизата в тричленна. Това процесуално искане на пълномощника на страните е било уважено, като с протоколно определение от същата дата, съдът е допуснал тричленната експертиза, като е определил възнаграждение за вещите лица в размер на 180 лева, вносими в петдневен срок от Д. Г. Х. и И. Г. Х., като ги е задължил да представят в същия срок доказателства за неговото внасяне. В следващото съдебно заседание, проведено на 16.03.2009 година, процесуалния представител на Д. Г. Х. и И. Г. Х. е заявил, че поддържа искането си за приемане на заключение по така допуснатото разширяване на едноличната в тричленна експертиза. Съдът е констатирал, че неговите указания за представяне на доказателства за внесен в определения срок депозит за вещите лица не е бил внесен своевременно, като същия е внесен на 14.03.2009 т. – два дни преди съдебното заседание и на същата дата е депозиран в съда вносния документ за това, приел е, че с процесуалното си поведение Д. Г. Х. и И. Г. Х. стават причина за отлагането на делото и им е наложил санкцията по чл.65, ал.1 от ГПК/отм./, като ги е осъдил да заплатят допълнителна държавна такса в размер на 100 лева. Видно от доказателствата по делото и от съдържанието на протокола за съдебно заседание, проведено на 16.03.2009 г., отразяващ процесуалните действия на страните в това съдебно заседание, единствената причина, наложила отлагането на делото за друга дата, е липсата на депозирано заключение по допусната съдебна експертиза, по искане на Д. Г. Х. и И. Г. Х.. Причината за липсата на изготвено заключение е несвоевременното внасяне на депозит за възнаграждение на вещите лица. Д. Г. Х. и И. Г. Х., чрез своя пълномощник, представлявал ги в предходното съдебно заседание са получили подробни и изчерпателни указания за размера и срока за представяне на вносния документ за внесения депозит по това възнаграждение. Неизпълнението на тези указания и процесуалното поведение на същите страни, изразяващо се в несвоевременно представяне на доказателства за внесен депозит, както и изричното им волеизявление, че поддържат искането за депозиране на заключение, са станали причина за отлагане на делото за друга дата. На това основание, изрично предвидено в разпоредбата на чл.65, ал.1 от ГПК /отм./, доколкото процесуалното действие по представяне на доказателства за внесен депозит е могло да бъде извършено своевременно, правилно и законосъобразно на Д. Г. Х. и И. Г. Х. е определено внасянето на допълнителна държавна такса. Доводите в настоящата частна жалба, че определения от съда депозит е бил в размер, който е затруднил страните от неговото внасяне в срок, е неотносим към настоящото производство по проверка правилността и законосъобразността на определението по чл.65, ал.1 от ГПК /отм./. Тези доводи биха могли да бъдат обсъждани в производство пред въззивния съд, касаещо намаляване на размера на възнаграждението или продължаване на определения от съда срок, но не и да доведат до извод за незаконосъобразност на обжалваното определение. В тази връзка са неотносими и доказателствата, представени с частната жалба и касаещи доходите на частните жалбоподатели към онзи момент. По изложените съображения, обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия