Определение № 9493 от 19.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4165/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба от адв. Ч. Тончев против Определение № 1755/16.02.2024г., постановено от Административния съд София-град /АССГ/ по адм. д.№ 1619/24 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на адвокат Ч. Тончев срещу отказ на кмета на район „Слатина“-СО да даде информация, евентуално да издаде Удостоверение за наследници. За да постанови този резултат, административният съд е анализирал писмо изх.№ РСЛ24-ГР94-175/1/ от 17.01.24г., приемайки, че ако то е обжалваният отказ, то не обективира такъв, а само указания за отстраняване на недостатъци по подаденото заявление. Съдът е посочил също така, че ако се приеме, че е обжалван мълчалив отказ по заявлението, то жалбата отново е недопустима, тъй като трябвало да се обжалва прекратителния изричен бъдещ акт. В частната жалба се твърди неправилност на определението и се иска отмяната му. Жалбоподателят поддържа, че са нарушение професионалните му права като адвокат, както и правата на други лица. Ответникът – кметът на район „Слатина“ при Столична община оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор на частна жалба, представени от процесуалния му представител на 15.04.24 година. Възразява за недопустимост, поради просрочие на частната жалба, евентуално се поддържа нейната неоснователност. Иска потвърждаване на определението. Върховният административен съд преценява частната жалба като допустима. Неоснователно е възражението на ответника за нейното просрочие. Установява се, че частната жалба е подадена преди датата, на която обжалваното определение е съобщено на жалбоподателя, т.е. преди да започне да тече срокът за обжалването му. Частната жалба е неоснователна. В жалбата до АССГ не е посочено изрично, че обжалваният отказ е обективиран в писмо на кмета на район „Слатина“-СО с № към РСЛ24 ГР94 175-/1/ от 01.02.2024г., но този извод следва от съдържанието на жалбата и по-конкретно от посоченото в нея основание за отказа и описаното под т.2 приложение към жалбата. Административният съд основателно е приел, че обжалваният отказ /според жалбоподателя/ се съдържа във въпросното писмо. Вярна е преценката на първоинстанционния съд, че писмото не съдържа отказ /волеизявление/, а с него е дадено указание за представяне на документ / нотариално заверено пълномощно за адв. Тончев с посочено нарочно съдържание в него/ към заявлението за исканата информация. Тоест с посоченото писмо се дава възможност на заявителя за представяне на допълнително информация, за да може да се разгледа заявлението му по същество, а не се отказва разглеждането му, нито уважаването му. Следователно, писмото не е индивидуален административен акт, както правилно е преценил и административният съд. По тези съображения, определението следва да се потвърди на осн. чл.236, вр.с чл.221, ал.2 вр. с чл. 159, т.1 АПК. Воден от горните съображения и на посоченото правно основание, Върховният административен съд