Определение № 488 от 06.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50083/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата М. Ц. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу решение № 1928 от 02. 10. 2015г. по търг. дело № 2732/2015г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, единадесети състав, с което е обезсилено решение от 01. 04. 2015г. по гр. дело № 2516/2013г. на Софийски градски съд, ГК, І – 4 състав като недопустимо, постановено срещу заличен в търговския регистър търговец /неправосубектна главна страна/, и е прекратено също като недопустимо въззивното производство. С горепосоченото решение от 01. 04. 2015г. по гр.д. № 2516/2013г., Софийски градски съд е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 415, ал. 1 ГПК, по отношение на ответника по делото - [фирма], съществуването на вземането на ищцата М. Ц. Г. в размер на сумата от 23 597 евро, представляваща главница по запис на заповед от 15. 06. 2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20. 11. 2012г. до изплащане на вземането, и на сумата от 923.03 лв. - разноски по заповедното производство.

Касаторът - ищца поддържа, че въззивното решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони, и моли то да бъде отменено с произтичащите от това законни последици.

Касаторът релевира основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните процесуалноправни въпроси от значение за изхода по конкретното дело:

1. „В случай на недопустима въззивна жалба, а именно жалба, подадена от несъществуващ правен субект, какви са правомощията на въззивния съд и има ли той правомощия да се произнася по обжалваното с недопустимата въззивна жалба първоинстанционно решение, вкл. да обезсилва същото?“ и

2. „В случай на недопустима въззивна жалба поради липса на правосубектност на жалбоподателя по същата, какви са пределите на прилагане на правомощието на съда служебно да следи за наличието на правосубектността на страните в производството като абсолютна процесуална предпоставка и включват ли тези предели ревизия на първоинстанционното решение по жалба от „несъществуващ правен субект?“.

По отношение на поставените въпроси, без да излага съображения защо намира, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, касаторът поддържа, че съгласно процесуалния закон /чл. 269-272 ГПК/ съдът може да се произнася по валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение само при наличие на допустима въззивна жалба и допустимо въззивно производство въз основа на нея, каквито по делото не са налице.

Ответникът по касационната жалба [фирма] /заличено в търговския регистър/, подава писмен отговор в законния преклузивен срок чрез адвокат А. М., в който моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение по така поставените въпроси поради отсъствието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

Касационната жалба на ищеца е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 422 ГПК по търговски спор, с цена на иска над 20 000 лева, т.е. същата е допустима, в който смисъл е и постановеното определение № 152 от 21. 03. 2017г. по ч. гр. д. № 863/2017г. на ВКС, 4 г.о.. Не са налице обаче посочените от касатора общо и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество по поставените правни въпроси.

Въззивният съд е приел в атакуваното решение, че образуваното въззивно производство е недопустимо, тъй като след извършена служебна справка в търговския регистър е установил, че на 12.03.2015г. е вписано заличаване на единствения ответник [фирма], ЕИК[ЕИК] като търговец след прекратено производство по несъстоятелност поради непоискано възобновяване на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ. С вписване на това обстоятелство в търговския регистър ответникът - търговецът е изгубил качеството си на юридическо лице и своята правосубектност, т.е. качеството си на надлежна страна по смисъла на чл. 26 ГПК, поради което от 12.03.2015г. той е ненадлежна страна в процеса. Според въззивния съд, правосубектността е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът е длъжен да следи служебно по време на висящността на делото във всички негови фази. Загубата на правоспособност на въззивника - ответник води до недопустимост на въззивното производство и обуславя прекратяване му като такова. Поради факта, че заличаването на търговеца е станало на 12.03.2015г., преди да е даден ход на устните състезания пред първата съдебна инстанция /последното с.з. е проведено на 18.03.2015г./, респ. преди постановяване на първоинстанционното решение /01.04.2015г./, въззивният съд е счел последното за постановено по процес без надлежна страна /единствен ответник/ и като недопустимо го е обезсилил.

Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 58 от 31. 07. 2012г. по т. д. № 49/2011г. на Второ т.о. и решение № 124 от 26. 11. 2009г. по т. д. № 152/2009г. на Първо т.о., и в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 89 от 19. 02. 2015г. по т. д. № 3642/2014г. на Второ т.о., когато търговско дружество – страна в исков процес, бъде заличено от търговския регистър в течение на делото, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса. Затова, ако в хода на същинското исково производство заличеното след предявяване на иска търговско дружество е единствен ищец или ответник, процесът е недопустим, а ако бъде постановено решение по него след заличаването на търговеца – юридическо лице, то решението също е недопустимо като постановено по недопустим исков процес /в този смисъл решение № 192 от 01. 03. 2016г. по т.д. № 2627/2014г. на ВКС, 2 т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/. За разлика от универсалното правоприемство, настъпващо ex lege при смърт на физическо лице, при загуба на правосубектност на юридическо лице след проведено производство по несъстоятелност, то не може да бъде заместено от правоприемник с оглед спецификата на производството по несъстоятелност и разпоредените му от закона правни последици /определение № 89 от 19. 02. 2015г. по т. д. № 3642/2014г. на ВКС, Второ т.о./. Обжалваното въззивно решение е съобразено с горепосочената задължителна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

То е в съответствие с формираната задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в горепосоченото решение № 124 от 26. 11. 2009г. по т. д. № 152/2009г. на Първо т.о. на ВКС и досежно поставените от касатора два правни въпроса в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според последната когато търговското дружество е заличено от търговския регистър, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в едно същинско исково производство, в което ако то е единствен ищец или ответник, процесът би бил недопустим и производството по делото би подлежало на прекратяване. Когато обаче не се касае за същински исков процес, а по-скоро за "процес относно процеса" /напр. иск по чл. 431, ал. 2 вр. с чл. 498 ГПК /отм./ за отмяна на съдебно решение, с което е вписано заличаване на търговско дружество и за заличаване на това вписване/, доколкото искането към съда е за установяване порок на самото заличаване / да се установи дали заличаването е извършено валидно и произвело ли е действие/, гореизложените разрешения за загубената правосубектност на заличеното от търговския регистър търговско дружество и недопустимостта на исковия процес с негово участие, са неприложими. При несъщински искови производства - „процес относно процеса“, като каквото би могло да се охарактеризира и въззивното производство за проверка на допустимостта на първоинстанционното решение, постановено срещу ненадлежна страна /заличен търговец/, заличеното търговско дружество следва да бъде конституирано като страна само за нуждите на този „процес относно процеса“, т.е. с ограничена правосубектност. Само по този начин би могло да бъде гарантирано правото на въззивно, а след това и на касационно обжалване на постановения, макар и недопустим първоинстанционен съдебен акт, за всяка от страните, участвали в исковия процес при зачитане на принципа за равенство на страните в гражданския процес /чл. 9 ГПК/, и извършването на инстанционната проверка за валидността, допустимостта и правилността на този съдебен акт.

Формулираните от касатора правни въпроси, макар да осъществяват общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. с т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС за допускане на касационно обжалване, са разрешени от въззивния съд съобразно задължителната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 124 от 26. 11. 2009г. по т. д. № 152/2009г. на Първо т.о. на ВКС, наличието на която, ненуждаеща се от осъвременяване или корективно тълкуване, обуславя отсъствието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – принос в тълкуването, осигуряващ разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.

Поради неосъществени общо и допълнително основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалвано на атакуваното въззивно решение.

На основание изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,