Определение № 298 от 11.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1286/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. К. чрез адв. С. П. срещу решение № 183/17.05.2010 год., постановено по в. гр. д. № 1130/2009 год. на Окръжен съд[населено място] в частта, с която потвърждава решение № 170/24.08.2009 год., постановено по гр.д. №617/2007 год. на РС[населено място], с което е осъден да заплати на С. И. А. сумата от 7 318,92 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на деликта - 05.06.2007 год. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено. Ответницата по касация С. И. А. от[населено място], не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Налице са и допълнителните изисквания на закона по чл. 280 ГПК за допустимост на касационното обжалване по въпроса за кои вреди носи отговорност и дължи обезвреда деликвента по непозволено увреждане. Този въпрос съдът уточнява с оглед правомощията му по ТР №1/ 2009 год. на ОСГКТК на ВКС въз основа на наведените с изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК доводи. Касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК доколкото в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с ППВС №4/23.12.1968 год. / т.1 /. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.