Решение № 585 от 13.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 410/2010 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от „Е”АД гр. С., чрез адвокат Г, с вх. № 8* от 08.03.2009 год. на Варненския окръжен съд, срещу определение №371 от 09.02.2010 год. по ч.т.д. №1562/2009 год. на Варненския окръжен съд,ТО, с което на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК е прекратено производството по делото, поради невнасяне от частния жалбоподател на указаната му с определение №2915/16.12.2009 год. по ч.т.д. №1562/2009 год. на Варненския окръжен съд, ТО държавна такса в размер на още 667.59 лв. Предмет на обжалване пред въззивния съд е било разпореждане № 2* от 20.10.2009 год. по гр.д. №10754/2009 год. на Варненския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на настоящия частен жалбоподател „Е”АД гр. С. за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ал.1 ГПК. Частният жалбоподател „Е”АД гр. С., твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото не следва да се внася указаната му допълнителна държавна такса върху обжалваемия интерес. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационен контрол/чл.274, ал.,2, във вр. с ал.1,т.1 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. Правилно Варненският окръжен съд е приел, че разпореждането, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.411, ал.2 във вр. с чл.410, ал.1 ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба, по която се внася пропорционалната държавна такса по чл.18, ал.1, ГПК, а не такава по чл.19 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С нормата на чл.12, т.1 от Тарифата изрично е определената държавната такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в размер на 2% върху интереса, но не по-малко от 25 лв. Съобразно общият принцип за определяне на държавната такса при обжалване пред въззивна инстанция в размер на 50% от таксата, дължима за първоинстанционното производство/ чл.18, ал.1 от Тарифата/, правилно Варненският окръжен съд е указал на жалбоподателя да довнесе още сумата 667.59 лв. Определящ за размера на държавната такса е характерът на въззивното производство, с което съдът се произнася по заповедния иск, а не обстоятелството, че разпореждането на съда, с което се отхвърля заявлението по чл.410, ал.1 ГПК подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба. Обстоятелството, че законът е прогласил обжалваемостта му с частна жалба, не изключва обжалваемия интерес, върху който следва да се събере таксата по чл.18, ал.1 от Тарифата. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд