Определение № 1954 от 20.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1402/2024 г.

Производството е по реда на чл.228 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от Г. Вълев против Разпореждане №39/08.01.24г. постановено от Административен съд- Ловеч по адм.д.№ 38/23 г., в частта му, в която е оставена без уважение молбата му за освобождаване от д.т. и разноски по искането за отмяна на влязло в сила определение под № 867/24.08.2023г. по адм.д.№ 38/23 година на АС-Ловеч. В частната жалба се твърди неправилност на разпореждането в обжалваната му част с твърдения, че държавна такса по производството не се дължи, както и че са налице предпоставките за освобождаване на искателя от заплащането на д.т. и разноски по делото. Иска се отмяна на разпореждането. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.230, ал.1 АПК, от страна по делото, за която постановеното разпореждане в обжалваната му част е неблагоприятно. Частната жалба е неоснователна. Обжалваното разпореждане е постановено в производство, образувано по искане за отмяна на влязло в сила определение. Съгласно чл.242а АПК за производство за отмяна на влезли в сила съдебни актове не се дължи такса от граждани по искане за отмяна по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. Искането за отмяна в конкретния случай не касае дело от вида на изчерпателно изброените в разпоредбата. Административният съд е изложил подробни мотиви, защо приема, че искането за освобождаване от д.т. и разноски е неоснователно, като е формирал извод, че имущественото състояние на искателя и съпругата му позволява заплащането на държавната такса от 30 лева. Изводът на съда е обоснован с информацията, съдържаща се в изпратената от Агенцията по вписванията справка за наличните данни за Вълев и съпругата му в ИКАР. Изводът на административният съд е правилен. От справката, не може да се направи извод, че имущественото състояние на Вълев е такова, че да бъде преценен като лице, без доходи. Разпореждането в обжалваната му част като правилно, следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн.чл.236 вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд