Решение № 2722 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4372/2022 г.

final/05.09.2014 г. Поддържа становище, че в настоящия случай адресатът се явява предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС и използваната оценка за изчисляване на получената държавна помощ е законосъобразна. Счита за неправилен и извода на решаващия съд по приложението на правилото de minimis. Отправя алтернативни искания за отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на оспорването или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Кюстендил. Претендира присъждане на направените разноски по делото, съгласно представен списък от 07.02.2023 г. Ответната страна Патрай ЕООД, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор от 05.05.2022 г. и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Оспорването се поддържа в с.з. на 30.01.2024 г. чрез адв. Е. Йотова-Йорданова, която заявява изрично, че не претендира възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

6207 final от 5.09.2014 г., относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ех 2011/NN ех CP 176/А/08) и SA. 26217 (2011/C) (ех 2011/NN ех CP 176/В/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя. Решението на ЕК е постановено във връзка с констатирано нарушение на чл. 108, § 3 от ДФЕС, а именно неизпълнение на задължението на Република България като държава членка да уведоми ЕК (неспазване на процедурата по нотификация) във връзка с предоставянето на държавна помощ. В диспозитива на посоченото Решение на ЕК е констатирано несъвместимо с вътрешния пазар, по смисъла на чл. 108, § 3 от ДФЕС и в нарушение на чл. 107 от ДФЕС, предоставяне от страна на Република България на фактическа възможност за осъществяването на определени двустранни сделки по замяна на земи горска територия, между държавата, като техен собственик, и частноправни субекти, които не са идентифицирани в него. Към последното е приложен списък на бенефициерите, в който жалбоподателят е отбелязан под номер 48. Периодът на осъществяване на сделките, попадащи хипотетично в обхвата на предоставената неправомерна държавна помощ, е от 01.01.2007 г. до 27.01.2009 г. Като адресат в акта на ЕК е посочена Република България, която има задължението да изпълни разпореждането за възстановяване на несъвместимата помощ, като изпълни мерките и препоръките, при условията изрично постановени в диспозитива на Решението на ЕК. Съгласно конкретните факти по делото, между Държавна агенция по горите (ДАГ) и Патрай ЕООД е сключен договор за замяна на недвижим имот 75/26.01.2009 г., по силата на който ДАГ прехвърля на дружеството правото на собственост върху два имота с обща площ от 151,929 дка частна държавна собственост (имот 073006 с площ 57,485 дка в землището на с. Коняво, община Кюстендил, м. Мушини падини и имот 047001 с площ 94,444 дка в землището на с. Дворище, община Кюстендил, м. Мартин порой), на стойност 124 171 лв. От своя страна Патрай ЕООД прехвърля собствени имоти с обща площ 198,858 дка, представляващи гори и земи от горски фонд, подробно описани в решението, на стойност 159 028 лв. като съгласно чл. 5 от договора, за разликата в стойността на имотите от 34 857 лв. не се дължи заплащане от ДАГ. Договорът за замяна е сключен въз основа на Заповед 122/23.01.2009 г. на председателя на ДАГ, с която на основание чл. 15б от ЗГ и заявление на Патрай ЕООД с peг. 27-78/24.01.2008 г., е наредено извършване на замяна на процесните имоти. След проведена обществена поръчка за избор на правоспособен оценител, с Решение 862/29.09.2017 г. на главния секретар на Изпълнителна агенция по горите е избрано дружеството Агролеспроект ЕООД, което изготвя 2 оценителски доклада относно пазарната стойност на имотите по Договор 75/26.01.2009 г. Съгласно първия от тях, реалната пазарна цена на заменените имоти - частна държавна собственост е 120 027 лв., а общата оценка на имотите, заменени от страна на дружеството, е 130 340 лв. По методиката за изчисление на размера на държавната помощ и след съобразяване на административната цена на имотите, съответно 124 171 лв. и 159 028 лв., с АУПДВ е определена за възстановяване сумата от 24 544 лв. В хода на съдебното производство са допуснати и приети две съдебно-оценителни експертизи (СОЕ), чиито констатации и отговори са разгледани подробно в решението. При тези установявания и след проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК, административният съд е уважил жалбата на дружеството като основателна и е отменил АУПДВ. От правна страна съдът е потвърдил издаването на АУПДВ от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 33 във вр. с чл. 8-10 и чл. 38, ал. 3 ЗДП и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство са обсъдени и отхвърлени като неоснователни. По същество решаващият съд е извел относимите норми от ДФЕС и Регламент (ЕО) 659/1999 на Съвета от 22.03.1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на чл. 93 от Договора за ЕО, приложим към момента на издаване на Решение на ЕК С

6207 final от 5.09.2014 г. В същия смисъл са чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589 за установяване на подробни правила за прилагане на чл. 108, действащ към датата на издаване на АУПДВ. От съдебните изводи става ясно, че в АУПДВ не са изложени мотиви по преюдициалния въпрос за определянето на Патрай ЕООД като предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС и респективно, за идентифицирането му като бенефициер на несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ по Решението на ЕК. Кумулативните условия за определянето на мярката като помощ по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС са дадени в съображение 124 от Решението, а в съображение 127 са посочени основания за изключване на определени бенефициери от категорията предприятие. Пропускът на органа да извърши своевременна преценка в АУПДВ не може да бъде отстранен с отговора на жалбата или в хода на съдебното производство, а формалната регистрация на жалбоподателя като търговец не предполага различно заключение по спорния въпрос. Доказателствата за продажба на заменените имоти през 2017 г. в полза на Аратиден ЕООД също не обуславят пряко извод в тази насока. В допълнение към мотивите за отмяна първоинстанционният съд е изразил критики по отношение на реда за определянето на помощта по чл. 38, ал. 7, т. 2 ЗДП, кредитирайки изцяло заключението по СОЕ, изготвена от инж. Костадинов. Дори определеният с АУПДВ размер на вземането да бъде приет за правилен и доказан, то същият е под прага de minimis от 200 000 евро и съгласно съображение 171 от Решението на ЕК, това води до изключване на лицата от групата на потенциалните бенефициери на несъвместима държавна помощ. Обжалваното решение на Административен съд Кюстендил е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Установените от решаващия състав факти са основани на доказателствата по делото. Обсъдените предпоставки от административния съд за определяне на процесната сума в размер на 24 544 лв. в АУПДВ РД05-9/20.12.19 г. като несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване от Патрай ЕООД, са в съответствие с изискванията на нормативната рамка. Релевантна за преценката в случая е разпоредба на чл. 107 ДФЕС в цялост и всички кумулативни елементи на понятието държавна помощ, включително уредените хипотези, при които законодателят на Съюза е формулирал изключения от основното правило. Предвид забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания от касационната инстанция, с цел правилно приложение на материалния закон трябва да бъде внесена известна корекция в изложените мотиви от първоинстанционния съд. Видно от съображенията по р. I, т. 3 от жалбата, касаторът е запознат със задължението за изключване на определени лица от кръга на посочените 132 сделки за замяна в периода между 1 януари 2007 г. и 27 януари 2009 г. съгласно съображение 171 от Решението на ЕК и приложения към него Списък на бенефициерите. В това отношение обстоятелството, че жалбоподателят е включен в публикуван списък на сайта на МЗХГ, съдържащ 103 субекта, не е достатъчно за разрешаване на правния спор по делото. В мотивите на АУПДВ РД05-9/20.12.19 г. липсва разграничение между изразите потенциални бенефициери и действителния брой на лицата, които следва да се идентифицират като бенефициери и респективно, само спрямо тях да бъдат предприети действия за възстановяване на получената държавна помощ. Преди това обаче е необходимо да бъдат разгледани доводите в касационната жалба по предварителния въпрос. Неправилно решаващият съд приема, че жалбоподателят не следва да се определи като предприятие по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС. Последното не обуславя различен извод по същество, тъй като останалите изводи в съдебното решение за незаконосъобразност на АУПДВ са правилни и издържани. В тази връзка с определение от 21.02.2023 г. производството по настоящото дело е спряно до приключване на дело С-325/22 на Съда на Европейския съюз (СЕС), образувано по преюдициално запитване от АС-Варна по адм. д. 1785/2020 г. Поставените въпроси са преценени като относими за разрешаване на правния спор и точното приложение на правото на ЕС. С решение на СЕС от 19.10.2023 г. са дадени следните отговори:

final/05.09.2014 г. се отбелязва, че в случаите, когато отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС към помощта de minimis, това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по чл. 107, § 1 от Договора, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент. Приетото е в съответствие с правото на Съюза и чл. 3 от цитирания регламент. По отношение на преценката на правилата de minimis в т. 29 от решение на СЕС по дело С-608/19 се посочва, че по отношение на формулировката на разглежданите разпоредби от Регламент 1407/2013 е важно да се подчертае, първо, че от една страна, съгласно чл. 3, § 7 от въпросния регламент, когато с отпускането на нова помощ de minimis може да бъде надвишен таванът de minimis, никоя част от тази нова помощ не може да попада в приложното поле на Регламент 1407/2013. От текста на същата разпоредба следва, че моментът, към който следва да се прецени дали кумулирането с други помощи de minimis надхвърля тавана de minimis, е моментът на отпускане на помощта. В т. 40 от решението СЕС изтъква, че съгласно съображение 21 от цитирания регламент в съответствие с принципа на сътрудничество, прогласен в чл. 4, § 3 ДЕС, държавите членки следва да улесняват спазването на правилата, приложими към държавните помощи, като създадат необходимите механизми, гарантиращи, че общият размер на помощта de minimis, отпусната на едно и също предприятие съгласно правилата за помощ de minimis, не надхвърля общия разрешен таван. Настоящият касационен състав споделя приетото от административния съд във връзка с наличието на отрицателната материална предпоставка, обсъдена в съображения 154- 156 от решението на ЕК дали отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент (ЕС) 1407/2013 на Комисията, тъй като това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по член 107, § 1 ДФЕС, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент. Размерът на твърдяната държавната помощ по АУПДВ РД05-9/20.12.19 г. е 24 544 лв. (без лихви). Дори при зачитането на лихвите, което е неправилно, сумата от 36 549,06 лв. е далеч под тавана de minimis от 200 000 евро. Обосновани са мотивите на първоинстанционния съд по отношение на оценителните експертизи за определяне на пазарната стойност на имотите въз основа на сключения договор за замяна от 26.01.2009 г. Изискването на чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК при обсъждането на заключенията на вещите лица е изпълнено. Действително са налице съображения за дискредитиране на заключението по СОЕ на вещото лице доц. Г. Попов, което констатира отрицателна разлика относно размера на държавната помощ, определен по правилата в решението на ЕС или -26 714 лв. По въпроса за определянето на пазарните цени на заменените имоти с икономическата им стойност с т. 56 и т. 57 от решението на СЕС С-325/22 е прието, че чл. 107, § 1 ДФЕС не възпрепятства a priori използването на метод за оценяване, който почива на сравняване с подобни сделки с недвижими имоти, щом като предвидените в него критерии позволяват да се изчисли пазарната стойност на съответните горски земи, нито пък изисква прилагането на този метод. По същество тази преценка е от компетентността на националния съд с оглед на всички известни фактически и правни обстоятелства. Правилно решаващият съд приема, че определената пазарна цена в административното производство е разколебана от заключението на вещото лице Костадинов, което определя по-ниски пазарни цени на заменените имоти и значително по-ниски стойности на държавните и на частните имоти от тези в оценителските доклади. С оглед на гореизложеното настоящият състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно като краен резултат и не са налице наведените касационни оплаквания. Поради това решението на Административен съд Кюстендил следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на делото ответникът по касация има право на разноски. Предвид изричното волеизявление на процесуалния му представител, че такива не се претендират за настоящото производство, деловодни разноски не следва да бъдат присъждани.