Определение № 439 от 29.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2332/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо ГПК. Образувано е по частна жалба на Ю. И. Т. и Р. Д. Т. против определение № 366 / 05.06.2018 г. по ч.т.д.№ 327/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което, поради приета недопустимост на частната жалба на същите страни ,против определение № 144/26.04.2018 г. по ч.т.д.№ 297/2015 г. на Шуменски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им за освобождаване на внесената по допуснато обезпечение на техен иск парична гаранция от 4 500 лева, е прекратено производството. Излагайки съображения единствено по основателността на претенцията си за освобождаване на паричната гаранция, а не и досежно разпоредената от съда недопустимост на инстанционен контрол върху първоинстанционното определение, жалбоподателите претендират отмяна на атакуваното определение и произнасяне по същество, с уважаване на искането им по чл.403 ал.2 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.2 ГПК, като преграждащ произнасянето на въззивния съд, по съществото на частната жалба на Ю. и Р. Т. срещу първоинстанционното определение, съдебен акт. За да се произнесе по частната жалба настоящият състав съобрази следното: С определение № 144 по ч.т.д.№ 297 / 2015 г. на Шуменски окръжен съд е отменено допуснато по бъдещ, последващо предявен, иск на Ю. Т. и Р. Т. против „ ДСК „ АД, обезпечение, с което е наложена обезпечителна мярка „ спиране на изпълнително производство„, но е отказано освобождаване на внесената от лицата парична гаранция от 4 500 лева. Съдът е приел, че изискуемостта на вземането на молителите от внесената от тях парична гаранция е настъпила с влизане в сила на определението, с което образуваното по обезпечения им иск производство е било прекратено, на основание чл.126 ал.1 ГПК. Считано от този момент, обаче, е изтекъл едногодишен срок и съгласно чл.82 ГПК сумата от 4 500 лв. е била внесена в приход на държавния бюджет. На това основание е оставена без уважение молбата им за освобождаване на паричната гаранция. Въззивният съд, позовавайки се на т.3 от ТР № 6 / 2014 г. по т.д.№ 6 / 2014 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че това първоинстанционно определение не подлежи на обжалване, тъй като не отговаря на никоя от предпоставките,съгласно чл.274 ал.1 ГПК. Независимо от последното, изключващо необходимост от произнасяне по съществото на спора, съдът е навел съображения в подкрепа на правилността на първоинстанционния акт, които не са предмет на настоящата проверка, съобразяваща постановения диспозитив. С оглед диспозитива на атакувания акт, проверката на настоящия състав се изчерпва с проверката на правилността на извода за недопустимост на обжалването на определението на първоинстанционния съд по чл.403 ал.2 вр. с чл.402 ал.1 ГПК, независимо че със същото се отказва освобождаване на паричната гаранция.Тази недопустимост следва от задължителните указания в т.3 на ТР № 6 / 23.10.2015 г. по т.д.№ 6/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС, съобразени и от въззивния съд: определението не е преграждащо за развитието на производството пред Шуменски окръжен съд, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона. Приложените от жалбоподателите актове на състави на ВКС са предхождащи произнасянето с ТР № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, потвърждаващо настъпване на изискуемостта за вземането от парична гаранция с влизане в сила на съдебния акт, постановен по обезпечения иск или прекратяване на производството по същия, но и по начало са относими към произнасянето по съществото на искането за освобождаване на паричната гаранция. Спецификата на конкретния казус е също относима към произнасянето по същество, не и към преценката за обжалваемост на акта на съда по чл.403 ал.2 ГПК, която изхожда единствено от предмета на произнасяне, съответно вида на акта, чието постановяване се претендира и последиците му. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение