Определение № 491 от 19.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1946/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК във връзка с чл.286 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от управителя на [фирма]-гр.София “ срещу разпореждане №945 от 30.05.2017 г. по ч. търг. дело №166/17г. на АС-Пловдив, с което е върната частната касационна жалба вх. № 3249/26.04.2017 г. на същия жалбоподател срещу определение № 124 от 31.03.2017 г. по същото дело. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е приел, че не са изпълнени в срок указанията му за внасяне на държавна такса в размер на 15 лева, за представяне на пълномощно на адвоката, подал ЧКЖ, за представяне на изложение по чл.284,ал.3 ,т.1 ГПК на основанията за допускане на касация и на оплакванията за касиране на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, с което е върната частната касационна жалба съдията-докладчик при П. е приел, че едноседмичният срок за изпълнение на указанията на съда за внасяне на държавна такса по същата, за представяне на пълномощно на адвоката, подписал ЧКЖ, за представяне на изложение по чл.284,ал.3 ,т.1 ГПК на основанията за допускане на касация и на оплакванията за касиране на обжалваното определение е започнал да тече на 15.05.2017 г., на която дата копие от акта с указанията е връчен на процесуалния пълномощник на жалбоподателя на посочения от него съдебен адрес, според отбелязването в съобщението на така посочената дата. Този факт не се и оспорва в самата частна жалба пред ВКС. В последствие липсва предприемане на каквото и да е процесуално действие от страната в съответствие с указанията на съда в едноседмичен срок. С оглед изложеното правилен е изводът на въззивния съд, че частната касационна жалба подлежи на връщане, съгласно чл.286 ал.1,т.2 ГПК във връзка с чл.284 ал.3,т.1 -т.4 ГПК, т.е.. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение