Определение № 876 от 11.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 948/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. П. М. от гр. София против определение № 12628 от 20.09.2010г. по ч. гр. д. № 8564/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д състав, с което е потвърдено разпореждане от 25.03.2010 г. по гр. д. № 22271/2009 г. на Софийски районен съд, 59 състав за връщане на подадената от същото лице въззивна жалба срещу постановеното по това дело решение от 05.01.2010 г. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Ответникът по частната касационна жалба не взема становище по същата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай, с оглед размера на сумите, за които са уважени предявените срещу С. П. М. /сега частен касатор/ искове – искът по чл. 91 ЗЗ /отм./ е уважен за сумата 593.92 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сумата 310.11 лв. Следователно, обжалваемият интерес по делото е под 1000 лв., което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното по него въззивно определение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение