Определение № 414 от 10.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 243/2011 г.

ВКСIII гражданско отделение10.08.2011reporting judge Олга Керелска

Ruling

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11620/11.08.2010 год. по ч. гр.д. № 7248/2010 год. на Софийски градски съд, ТО, 8-ми състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на [община], чрез адв. Д. срещу определение № 11620/11.08.2010 год. по ч. гр.д. № 7248/2010 год. на Софийски градски съд, ТО, 8-ми състав, с което е потвърдено определението, имащо характер на разпореждане на Софийски районен съд, 39 състав, постановено на 23.04.2010 год. по гр.д. № 24898/2009 год., с което е върната частната жалба на [община], обл.В., с вх. № 1013873/13.04.2010 год. против протоколно определение на съда от 30.03.2010 год. по същото дело. В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че съдът не е съобразил обстоятелството, че частната жалба е изпратена по пощата с писмо с обратна разписка като датата на изпращане е 06.04.2010 год.,а не 07.04.2010 год., както е прието от съда.Представя писмени доказателства във връзка с установяване датата на изпращане на частната жалба - известие за доставяне, квитанция от 06.04.2010 год. на ТП „Български пощи”, опис на пратките и фискален бон. Моли определението да бъде отменено и се даде ход на подадената частна жалба срещу определението на първоинстанционния съд. Ответниците по частната жалба Ц. Д. Д. и В. Д. Г., чрез адв. М. Дедова, оспорват допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение в писмен отговор по делото. Останалите ответници не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При въведената факултативност на касационното обжалване на определенията по чл. 274,ал.3,т.1 и 2 ГПК обаче, за да бъде разгледана по същество, касационната частна жалба съгласно разпоредбата на 274,ал.3 ГПК, следва да отговаря на допълнителните изисквания за закона по чл. 280,ал.1 ГПК, именно: С частната жалба следва да е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, с което да е формулиран материално- правен или процесуално- правен въпрос, който в обжалваното определение да е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.Освен това във връзка с този въпрос следва да е обосновано наличието на поне едно от допълнителните основания за допускане до касационно обжалване по чл. 280,ал.1,2 и 3 ГПК като в хипотезата на чл. 280,ал.1,т.2 ГПК страната следва да е представила съответните съдебни актове, установяващи наличието на противоречива съдебна практика. В настоящия случай тези изисквания на закона не са изпълнени. В представеното изложение касаторът – частен жалбоподател е посочил два въпроса: 1. „Дали валидна дата за спазване срока за подаване на жалби и документи до съда е тази на плика или тази на квитанцията за изпращане по пощата ?” и 2.”Следва ли да се даде възможност на страната, изпратила документите по пощата да представи доказателства за спазване на срока”. Твърди се, че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с трайната съдебна практика, поради което е въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата. На първо място тези въпроси не са били предмет на разглеждане от въззивната инстанция, доколкото доводи за това, че частната жалба е изпратена по пощата на дата 06.04.2010 год., а не на 07.04.2010 год. и нови доказателства се навеждат, съответно представят за пръв път пред касационната инстанция. С оглед на това тези въпроси нямат посочената характеристика на правни въпроси по см. на чл. 280 ГПК и само на това основание касационното обжалване не следва да се допуска. Отделно от това касъторът- частен жалбоподател не е обосновал посочения от него допълнителен критерий по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК като по делото не са представени съдебни актове, установяващи твърдяната противоречива съдебна практика. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,

Cited provisions

7