Определение № 159 от 25.09.2009 г. на ВКС по д. № 1158/2009 г.

Производството е по чл.307 от ГПК. В него ВКС се произнася по допустимостта на молбата на Н. К., действащ като Е. „Н”, за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд/РС/ по гр.д. №14967/07 г. на осн. чл. 303, ал.1,т.5 от ГПК. Ответникът по молбата „Н. дом” АД я оспорва като недопустима – подадена след срока по чл.305, т.5 от ГПК и евентуално неоснователна. По допустимостта на молбата при установения за подаването й преклузивен тримесечен срок от узнаване на решението по чл.305,т.5 от ГПК, ВКС намира следното: решението на РС е съобщено на молителя, като ответник по иска по реда на чл.51, ал.4 от ГПК, отм. Съобщението е изпратено на последния посочен в регистъра а. на търговеца, установен с удостоверение за актуално състояние от 15.04.07 г. на л.15. Молителят не е представил доказателства, че към съобщаване на решението е вписал друг а. в регистъра; този от удостоверението за актуално състояние е посочен и в приложените към исковата молба доказателства / договори, сключени от молителя/. От регистрирания а. съобщението е върнато невръчено, с отметка, че апартаментът е продаден и ответникът го е напуснал преди повече от 10 години. При тези данни съобщението за решението следва да се счита за връчено на осн. чл.51, ал.4 от ГПК на 19.12.07 г. и тогава ответникът по иска е узнал за решението на РС. То е влязло в сила на 1.02.08 г. Молбата за отмяна е подадена на 3.04.09 г., след преклузивния тримесечен срок по чл.305,т.5 от ГПК, броен от влизане на решението в сила и следва да остане без разглеждане като недопустима. Затова ВКС на РБ, трето гр. о.