Определение № 133 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3964/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 2806 от 13.03.2017 г. на В. А. В. за изменение на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските. Молителката прави възражение за прекомерност на присъденото с определението по чл.288 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 2730 лв. Счита, че то надхвърля значително минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а освен това извършената от пълномощника на противната страна правна защита се изразява единствено в подаване на отговор на касационната жалба. Ответникът в производството В. В. К., действащ като [фирма], оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна, тъй като присъденото адвокатско възнаграждение съответства на цената на исковете и на фактическата и правна сложност на делото. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. С определение № 106 от 24.02.2017 г. по настоящото дело е постановен отказ да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по гр. д. № 10015/2015 в частта по отхвърления иск с правно основание чл.108 ЗС, а в частта по паричните претенции по чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД касационната жалба е оставена без разглеждане. При този изход на делото жалбоподателката В. А. В. е осъдена да заплати на ответника В. В. К., действащ като [фирма], разноските по делото, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2730 лв. Възражението на В. В. по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е направено с молбата по чл.248 ГПК, но следва да се приеме, че то е в срок, тъй като молителката /жалбоподател в основното производство/ е узнала за размера му едва с определението по чл.288 ГПК. Възражението е основателно. При стабилизирана цена на иска в размер на 43 626 лв. /първоинстанционният съд е определил държавна такса в размер на 436,26 лв./ минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 и чл.9, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. възлиза на 1379 лв. Като взе предвид вида на предявените искове, засегнатият материален интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, съставът на ВКС счита, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 2 000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.