Определение № 60259 от 25.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1487/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ срещу определение № 525 от 17.02.21г.по гр.дело № 3507/20г.на Софийския апелативен съд,с което е спряно производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 и т.7 ГПК във вр.с чл.633 ГПК до произнасяне на СЕС по дело № С-319/19г. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението.Жалбоподателят поддържа,че производството по ЗОПДИППД /отм./ не касае предметът на дело № С-319/19г. Ответникът по жалбата Ц. В. Б. счита,че е неоснователна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, намира,че касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Определението на Софийския апелативен съд за спиране на делото е основано на отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС по тълкуване на разпоредба на общностното право.Сезираният с разглеждане на иска съд е обективирал своята преценка относно предпоставките на чл.628 ГПК, която служебна преценка не подлежи на инстанционен контрол от по- горния съд.Съд по конкретно дело, сам преценил наличието на основание за преюдициално запитване от значение за правилното му решаване, не може да бъде заставен да приеме друго с акт на от по-горната съдебна инстанция. Отчитането на ролята на националния съд по прилагане на правото на ЕС е скрепена с процесуалната норма на чл.631ГПК, изрично изключваща контролно отменителния ред спрямо определенията, с които се спира производството по делото заради сезиране на СЕС. Този извод не се променя от обстоятелството, че спирането е постановено не от националния съд, отправил преюдициалното запитване, а от друг национален съд, който ще следва да съобрази при решаване на делото си даденото задължително разрешение от СЕС. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в определение № 452/24.10.2019г. по ч.гр.д.3759/2019г. на ВКС, ІІІ г.о, определение № 138/21.03.2019г. по ч.гр.д. № 631/2019г. на ВКС, ІV г.о, определение № 414/2020г по ч гр.д № 2170/20г на ВКС, ІІІ г.о и определение № 220 от 28.05.21г.по ч.гр.дело № 1686/21г.на Трето г.о. на ВКС, споделяна от настоящия състав. Обжалваното определение за спиране на делото не подлежи на проверка по реда на обжалване с частна жалба. Поради това частната жалба срещу него следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето г.о.