Решение № 5154 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11679/2014 г.

Решение № 5154 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11679/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Дворец на културата и спорта" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Княз Борис I" № 115, подадена чрез процесуалния представител на дружество - адв. Петя Манолова, против решение № 1695/08.07.2014 г., постановено по административно дело № 884/2014 г. по описа на Административен съд -Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-339/16.12.201Зг. издаден на основание чл. 107, ал. З ДОПК, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна. Касаторът оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по подробно изложени в жалбата съображения. Иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - директорът на дирекция "Местни данъци" при Община Варна, в писмено становище до съда оспорва жалбата и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер - 6161,30 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на "Дворец на културата и спорта" ЕАД, гр. Варна против Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-339/16.12.201Зг., издаден на основание чл. 107, ал. З ДОПК, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна, с който акт на жалбоподателя са определени задължения за данък недвижими имоти в размер на 253 189.18 лв. - главница и лихва за забава в размер на 27 455.57 лв. и за такса битови отпадъци в размер на 76 311.72 лв. -главница и лихви за забава върху главницата в размер на 6 174.33 лв. за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2013 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по чл. 9б ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма, както и че определеното задължение е съобразено с нормите на ЗМДТ. Съдът е приел за неоснователно възражението на касатора, че не дължи установените в акта местни данъци и такси, тъй като не е собственик на процесния имот. Според АС - Варна дружеството е собственик на имота, доколкото същият е придобит от касатора чрез апортна вноска, като апортът е вписан в Търговския регистър и имотите са включени в капитала на дружеството. Така мотивиран съдат е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и въз основана нея е извел правилни и законосъобразни изводи. Спорният по делото въпрос е дали касаторът е собственик на процесния имот, за който са установени процесните ДНИ и ТБО и по-конкретно дали невписването на апорта в Службата по вписвания оказва влияние върху завършването на вещно - прехвърлителния ефект на вноската. По делото няма спор, че дружеството-жалбоподател е получило като апортна вноска недвижим имот от Община Варна. По своята същност внасянето на непарична вноска в дружество е разпоредителен акт на съдружника, с който той прехвърля собствеността или други права върху предмета на апорта от своя патримониум в патримониума на дружеството. Извършването на апорта се състои в разпореждане на съдружника с определено негово имущество в полза на дружеството, дадено с подписването на дружествения договор или впоследствие при увеличаването на капитала, при спазване на специалните законови изисквания за форма, съдържание и оценка на вноската. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 5 ТЗ, когато вноската има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно съгласието на вносителя. Органът представя заверено извлечение от дружествения договор или устава и съгласието на вносителя. При вписването съдията по вписванията проверява правата на вносителя. Тълкувана нормата води до извод, че вписването в Службата по вписванията има значение за даване гласност на принадлежността на правото на собственост и преминаването му в патримониума на друг, нов правен субект - титуляр на това право, както и за противопоставимостта на придобиването на правото на собственост на трети лица (срв. чл. 113 от Закона за собствеността), поради което и невписването не е от естество да препятства, респ. - да осуети преминаването на правото на собственост в патримониума на дружеството, което настъпва, от момента на вписването на увеличението на капитала на дружеството в Търговския регистър. Съгласно ТР № 7/25.04.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГК вещноправното прехвърлително действие по отношение на апортирания имот настъпва с вписването на увеличението (апорта) в търговския регистър, а не от момента на последващото му отразяване в имотния регистър. В тълкувателното решение е прието, че възможността съдружниците (съответно акционерите) в търговско дружество да правят непарични вноски, е уредена още с приемането на ТЗ. Чл. 73, ал. 1 ТЗ предвижда вноската на право, за учредяването или за прехвърлянето на което се изисква нотариална форма, да се извърши с дружествения договор или устава. За целта вносителят трябва да даде писмено съгласие с нотариално заверен подпис, което да съдържа описание на вноската. Дружеството придобива вещното право върху предмета на вноската от момента на възникването му - т. е. когато бъде вписано в търговския регистър (арг. от чл. 73, ал. 4 ТЗ). Законодателят е отчел, че въз основа на посочения фактически състав, от един правен субект към друг преминават вещни права върху недвижими имоти, поради което е уредил задължение за съответния орган на дружеството да поиска вписване на нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава. Вписването в книгите по Правилника за вписванията/ ПВ/ няма конститутивен ефект - такъв ефект има вписването на дружество (или увеличение на капитала на съществуващо дружество) в търговския регистър. Независимо от това законодателят е възложил на съдията по вписванията да извършва проверка на правата на вносителя с изрична разпоредба и ако доказателства за тези права не бъдат представени, извършването на вписването следва да бъде отказано. Отказът не може да засегне правата на дружеството, ако вносителят действително е бил собственик - в този случай вещното право е преминало от момента на вписване в търговския регистър, а вписването в книгите по ПВ е условие единствено за противопоставимост на трети лица. Предвид изложеното настоящата инстанция намира за правилен извода на АС, че вписването в Службата по вписванията не поражда транслативен ефект, т е. собствеността върху апорта се придобива с вписването на изменението на устава в TP. Правилно административният съд е приел за неоснователен и довода на касатора, че имотите все още са общинска собственост, тъй като същите не са деактувани от страна на Община Варна. Деактуването на общински имот се извършва ако са налице предпоставките, визирани в нормата на чл. 64 ал 1 ЗОС и това действие се предприема от съответната община като не влияе върху факта кой е собственик на имота, т. е. ирелевантно е за настоящия спор дали Община Варна е отписала имотите като общински такива или не. Видно от представения АОС имотите са включени в капитала на дружеството. По делото е установено, че апортът е вписан в Търговския регистър/ TP/, процедурата по прехвърляне на апорта е спазена и съдът правилно е приел, че дружеството-жалбоподател е собственик на апортираните имоти. От друга страна процесиите имоти са декларирани от дружеството по peдa на ЗМДТ с посочена дата на придобиване - 1997 г. и начин на придобиване - АОС № 73/26.03.1997 г. Предвид обстоятелството, че определените местни данъци и такси не са оспорени по основание и размер, то правилно съдът е приел, че същите са установени законосъобразно от органа. Ето защо като е отхвърлила жалбата на дружеството срещу обжалвания акт АС-Варна е постановил правилен съдебен акт. Предвид изложените по-горе съображения постановеното от Административен съд - Варна решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника не се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като такива са присъдени от първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК такива се присъждат общо за двете инстанции в размер до минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.