Определение № 1081 от 31.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10362/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу определение №6134/18.07.2023г. на Административен съд – София-град /АССГ/, постановено по адм.д. №5088/2023г. С него, в производство по чл. 197 АПК, АССГ е отменил по жалба на В. Хубенова, Б. Хубенов и Д. Манолов точка 2 от Решение № Ж- 341 от 11.04.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, по която на основание чл. 22 ал.1 и ал.2 във връзка с чл. 13, ал.8 от ЗЕ и чл. 27, ал.2, т.6 от АПК е прекратено административното производство, започнало по искане на същите лица и е върната преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за произнасяне, в срока по чл. 146 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, с акт по същество по искането в жалба вх. № Е-13 -273- 38/21.02.2023г., при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящето определение. КЕВР е осъдена да заплати на всеки от жалбоподателите В. Хубенова с [ЕГН], Б. Хубенов с [ЕГН] и Д. Манолов с [ЕГН], съдебни разноски в размер на 490, 41 лв. за всеки един от тях. В жалбата на частния жалбоподател се твърди, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалноправния закон. Посочено е, че КЕВР не е разгледала по същество искането на лицата да постанови решение, с което да задължи „Електроразпределение Север“ АД да предложи на лицата цена за изкупуване на ползвания от него трафопост и неговата сервитутна зона и да ги изкупи, поради факта, че Комисията не разполага с подобно правомощие по закон. По делото е постъпил отговор от В. Хубенова с [ЕГН], Б. Хубенов с [ЕГН] и Д. Манолов с [ЕГН], чрез процесуалния им представител адв. Спасов, в който се посочва, че съдът правилно е анализирал събраните по делото доказателства и във връзка с установената съдебна практика е постановил определението си. Върховният административен съд, състав на Трето отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: В КЕВР, чрез „Електроразпределение Север“ АД, е постъпила жалба от В. Хубенова, Б. Хубенов и Д. Манолов, чрез адв. С. Спасов срещу отказа на „Електроразпределение Север“АД за изкупуване на енергийно съоръжение /трафопоста МТП № 1694 в СО „Траката“, град Варна/. В жалбата е заявено желание казусът да бъде доброволно решен със съдействието на определен от КЕВР служител. Поискано е от КЕВР да постанови решение, с което да задължи „Електроразпределение Север“ АД да предложи цена за изкупуване на ползвания от него трафопост и неговата сервитутна зона и да ги изкупи, както и „Електроразпределение Север“ АД да заплаща цена за достъп до закупуване на трафопоста. След размяна на кореспонденция и становища между страните съдът е квалифицирал искането като такова по чл. 197 АПК и е постановил определение по чл. 200 АПК. За да отмени точка 2 от Решение № Ж- 341 от 11.04.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, първоинстанционният съд е приел, че КЕВР не е изпълнила задължението си по закон да разгледа по същество искането, с което е била сезирана. Въпреки непрецизната формулировка, съдът е счел, че се касае за искане да се определи „цена за изкупуване“ на процесния „трафопост“. Освен това е анализирал представените документи и е заключил, че е бил налице немотивиран отказ от страна на енергийното дружество да изкупи енергийното съоръжение в противоречие с § 4, ал.4 от ПЗР на ЗЕ. Така постановеното Определение е валидно, допустимо и правилно. На първо място, видно от представените документи по делото КЕВР е разгледала всички искания на лицата, като е разменяла книжа, но не е събирала доказателства за произнасянето си независимо, че е налице е доклад на Дирекция „Електротехника и топлотехника“. За съжаление, непрецизната законодателна техника създава множество противоречия, но в крайна сметка КЕВР е задължена при неоснователност на исканията, с които е сезирана да прекрати преписката. По т. 2 на произнасянето си обаче, Комисията специално е посочила, че искането е недопустимо, а не неоснователно. Това е мотивирало и АССГ да се произнесе с определение по чл. 200 АПК. На второ място, съдът правилно е интерпретирал представените по делото доказателства. Дори и да се е касаело до непрецизно формулиране на искането до КЕВР за назначаване на независим оценител, който да посочи цена на енергийното съоръжение, КЕВР не е събрала и отчела доказателствата за основателността на отказа за изкупуване на съоръжението от електроразпределителното дружество. По административната преписка има само индиция, че дружеството има намерение да изгради ново съоръжение. Липсват доказателства на какъв етап е изграждането му. Липсва и анализ на приложимата правна уредба за това до кой момент във времето е възможно изкупуването на съоръжението, ако има трафопост /ТП/, собственост на компанията на какво отстояние се намира от сградите на жалбоподателите, започнало ли е строителство на ново съоръжение, ако ТП 1921 е отдалечен и не може да обслужва имотите им. От посочените доказателства не може да се направи и еднозначен извод дали е основателен и мотивиран отказа на частния жалбоподател да изкупи ТП на лицата В конкретния случай, правилно първоинстанционният съд е приел, че КЕВР е следвало да извърши посочените проверки и правилно е постановил обжалваното Определение №6134/18.07.2023г. на АССГ, с което е отменил решението на КЕВР и е върнал преписката за ново произнасяне по същество по отправеното искане от жалбоподателите по начина, указан в чл.147 ал.1 или ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. С оглед гореизложеното, определението е правилно постановено и следва да се остави в сила. Водим от горното, на осн. чл.236 АПК, във вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,