Определение № 645 от 17.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 564/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. І-во във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 4563/10.VІ.09 г. на „М” ООД - София, подадена чрез процесуалния му представител адв. С от САК, против определение № 639 на Софийския апелативен съд, ГК, от 19.V.2009 г., постановено по гр. д. № 1187/09 г., с което е била оставена без разглеждане – като процесуално недопустима – частната жалба на това д-во срещу първоинстанционното определение на СГС за отказ да приет за съвместно разглеждане негов насрещен иск против синдика на „Е” ЕООД-София /в несъстоятелност/ и последното като посочен в него втори ответник. Оплакванията на търговеца-частен жалбоподател са общо за неправилност на атакуваното определение на САС, поради което се претендира отменяването му. Инвокирани са доводи, че „макар и да изглежда формално правилно – от гледна точка на посоченото правно основание и съдебната практика, то било неправилно от гледна точка на особеностите на настоящия съдебен спор”, който е бил въведен с отменителен иск на синдик по чл. 647, т. 3 ТЗ. Като ответник по частната жалба синдикът на „Е” ЕООД-София /в несъстоятелност/ адв. С. М. от САК изразява становище за оставянето й без уважение, тъй като тя била процесуално недопустима, а по същество неоснователни. Ответното по частната жалба „Е” ЕООД-София /в несъстоятелност/ не е ангажирало становище по основателността на изложените в нея оплаквания. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, частната жалба на „М” ООД-София, ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Не се констатира наличието на нито едно от визираните в текста на чл. 281, т. 3 ГПК основания за касиране на атакуваното прекратително определение на САС като неправилно. Нещо повече – самият частен жалбоподател не поставя под съмнение обосноваността на този съдебен акт и неговата съобразност както с материалния, така и с процесуалния закон. Отделно от това несъстоятелна е и защитната теза на търговеца-жалбоподател, че нямало как да противопостави в производството по отменителния иск на синдика пред съда по чл. 613 ТЗ претендираното от него придобиване по давност на магазинното помещение в ж.к. „Л”-София, за продажбата на което се отнася първоначалната претенция с правно основание по чл. 647, т. 3 ТЗ. След като съображенията на частния жалбоподател, който редом с несъстоятелния длъжник е ответник по този отменителен иск на синдика на „Е” ЕООД-София по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, са изцяло относно това, че би било целесъобразно в същото производство /пред съда по чл. 613 ТЗ/ да се разгледат неговите насрещни искове, те не могат да бъдат слушани и затова обжалваното определение на САС ще следва да бъде потвърдено. С оглед изложеното частната жалба на „М” ООД - София ще следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение