Решение № 4736 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6830/2011 г.

Решение № 4736 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6830/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на на "Ивдерос" ООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул. "Средна гора", № 7, с ЕИК ххххххххх против решение № 29/21.03.2011 г. на Добричкия административен съд, постановено по адм. д. № 734 по описа за 2010 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против АУОВ № 02/15.09.2010 г. на кмета на Община гр. Балчик, с който на основание чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ, чл. 64 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и услуги на територията на Община Балчик, на оспорващият са определени такси за административни услуги за периода 2006 - 2008 г. за упражняване на дейност - търговия с вино, спирт и спиртни напитки в обект кафе - аперитив "Дружба", к. к. "Албена" в размер на 3 667 лв. и лихва 1 842,20 лв. към 15.09.2010 г. В полза на Община Балчик са присъдени разноски в размер на 620,36 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК в следствие нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Според касаторът първоинстанционното решение е вътрешно противоречиво. Съдът нарушил принципа за дирене на обективната истина. Този принцип задължава съда да подпомага, да предизвиква и да улеснява упражняването на правата на страните. Касаторът моли за отмяна на решението, отмяна на АУОВ и присъждане на разноски. Кметът на Община Балчик е оспорил касационната жалба с доводи, изложени в подробен писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. От заключението по неоспорената ССчЕ е видно, че за процесните периоди дружеството е упражнявало търговска дейност, включваща и продажбата на спиртни напитки в кафе - аперитив "Дружба", к. к. "Албена". Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съдът е приел за установено следното: С решение № 168/31.01.2005 г. е приета Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Балчик. В чл. 45 от Наредбата е регламентиран редът за търговия с вино, спирт и спиртни напитки, размера на годишната такса за упражняване на дейността, определим съгласно вида и разположението на обекта. Кафе - аперитив "Дружба" в к. к. "Албена" е с утвърдена категория две звезди и дължимата такса е 2000 лв. за година. По силата на три договора за наем "Ивдерос" ООД стопанисва бар - фоайе "Дружба" и кафе - аперитив "Дружба", като е приложена и номенклатура на продаваните стоки, включително алкохолни напитки. По искане на административния орган са събрани и други писмени доказателства. Изслушано е заключение по неоспорена ССчЕ. При така установената фактическа обстановка административният съд е формулирал законосъобразния извод, че предвидената съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗМДТ, (отм., но в приложимата за периода редакция), годишна такса се дължи за упражняване на дейността - търговия със спиртни напитки. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът е обсъдил заключението по ССчЕ, кредитирайки същото като компетентно и безпристрастно. Следва да се допълни, че вещото лице Св. Илиева е извършила проверка в счетоводството на "Ивдерос" ООД, констатирайки че за периода 2006 - 2008 г. има осчетоводени покупки на алкохолни напитки. В първичните документи в горния ляв ъгъл е записано за кой от обектите е направена доставката. Оплакването на касатора, че съдът нарушил принципа за дирене на обективната истина е напълно неоснователно. При разпита си вещото лице е обяснило пред съда, че е направило опит за види контролните ленти, но същите са били отказани. Експертът е уточнил, че многократно е говорил с представители на дружеството - жалбоподател, но въпреки това не му е оказано необходимото за изготвяне на експертизата съдействие. В този смисъл административният съд законосъобразно е приложил нормата на чл. 161 ГПК. Правилно е определен и размера на таксата - 3 667 лв. за търговския обект на оспорващото дружество. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,