Определение № 1237 от 29.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 556/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Национална агенция по приходите против решение № 394/17.12.2025 г. по в.т.д.№ 296/2025 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 31/09.04.2025 г. по т.д. № 89/2024 г. на ОС-Хасково за отхвърляне на иска на касатора с правно основание чл. 79 вр. чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 112, ал. 1 от ЗОП срещу „Аква Конструкт Груп“ЕООД, за сумата от 69 545,10 лв., представляваща договорена между страните неустойка при неизпълнение на сключения между тях договор № 159/06.12.2022 г. и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на следващата се законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.07.2024 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение.Позовава се на касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касацията „Аква Конструкт Груп“ЕООД е депозирал писмен отговор на касационната жалба, с която оспорва същата по същество и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за обществена поръчка с обект строителство съдържащ елементи от договора за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД. След анализ на клаузите в процесния договор е достигнал до извод, че страните са уговорили в чл. 12, ал. 1 от договора неустойка за пълно неизпълнение в размер на 20 % от стойността без ДДС на договореното възнаграждение, на която клауза изпълнителят е основал претенцията си за заплащане на сума размер на 69 545,10 лв. без ДДС. ПРиел е, че ищецът е твърдял и разваляне от негова страна на договора поради пълно неизпълнение. Изяснил е, че според чл.2,ал.1 от процесния договор, срокът за изпълнение на възложените СМР от 120 календарни дни започва да тече от датата на подписване на протокол обр.2 по Наредба №3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Съгласно чл.2,ал.2, изпълнението на договора е било отложено на основание чл.114 от Закона за обществените поръчки и следва да започне, след като изпълнителят е уведомен от възложителя за осигурено финансиране за изпълнението на поръчката. ПАС е констатирал, че в чл.2,ал.6,изр. първо от процесния договор е било уговорено,че след сключването му изпълнителят представя на възложителя план за изпълнението на СМР, който следва да съдържа подробно описание на изпълнението на СМР по посочените в клаузата параметри. В изр. 2-ро от посочената алинея е уговорено, че планът следва да бъде окончателно одобрен от възложителя в срок до подписване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа-образец 2. Въззивният съд е счел, че за да се произнесе по основателността на твърдението за дължимост на неустойката, следва да се преценят характерът на задълженията и тяхното неизпълнение - срок за тяхното изпълнение, в чия полза е уговорен срокът, кога задължението е изпълняемо и кога е изискуемо, кой може да поиска изпълнение и кой изпада в забава. Посочил е, че НАП твърди, че ответникът дължи изпълнение на договора веднага след подписването му, тъй като възложителят още с писмо от 29.09.2022 г. е уведомил същия на основание чл.2,ал.2 от процесния договор, че е осигурено финансиране на изпълнението на поръчката и договорът ще започне своето изпълнение след подписването му. АС-Пловдив е приел за доказано твърдяното от ищеца уведомяване на изпълнителя за осигурено финансиране на поръчката по договора съобразно отразеното в писмото-покана за сключване на договора. В същия смисъл е посочил, че е удостоверяването в самия договор от 06.12.2022 г. По спорния въпрос дали е налице твърдяното от ищеца пълно виновно неизпълнение на договора от страна на ответника, е заключил, че такова неизпълнение не е доказано. По твърдението на НАП за непредставяне от страна на изпълнителя на валидна гаранция за обезпечаване изпълнението на договора, след изтичане срока на валидност на предходната такава, е намерил, че това обстоятелство само по себе си не съставлява фактическо основание за заплащане на неустойката по чл.12, ал.1 от процесния договор. По поддържането от ищеца неизпълнение на дружеството.изпълнител на задължението по чл.2, ал.6 от договора да представи на възложителя след сключването на договора план за изпълнението на СМР въззивната инстанция е счела, че с договора е било поето такова задължение, но то не е било скрепено със срок и затова за същото задължение е приложимо правилото на чл.69, ал.1 от ЗЗД, според което ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Изложил е съображения, че безспорните задължения са забавени едва от момента на поканата, отправена от кредитора и достигнала до знанието на длъжника, с която кредиторът обявява на своя длъжник, че иска да получи изпълнение и му дава подходящ срок за изпълнение съобразно конкретните обстоятелства и принципа на добросъвестността. Едва ако след получаването на такава покана /респ. след изтичане на определения в нея подходящ срок за изпълнение/ длъжникът не изпълни, той изпада в забава. В случая съдът е констатирал, че не се установява, възложителят да е отправил покана до изпълнителя, с която да му е обявил, че иска да получи изпълнение на конкретно задължение, т.е. че иска да му бъде представен плана за изпълнение по чл.2,ал.6 от процесния договор. ПАС е коментирал изпратените от НАП до ответника две писма след сключване на договора, като е приел, че в нито едно от тях не се съдържа покана към изпълнителя да представи план за изпълнение то на СМР. По отношение на задължението за съставяне на протокол образец 2, а след това и за започване на строителството с всички последващи актове и протоколи е изложил аргументи, че съгласно чл.5, ал.2 от Наредба №3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството,следва да бъде съобразена за съставянето на съответните актове и протоколи строителят или заинтересуваната друга страна /участник в строителството/ отправя писмена покана до другите страни.Съгласно чл.160, ал.1 от ЗУТ, участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“, техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. Отнесено към конкретния казус - писмена покана за съставяне на протокол образец №2 не е била отправена нито от ищеца като възложител, нито от ответника като изпълнител - и двамата имащи качеството на участници в процеса на строителството по смисъла на чл.160, ал.1 от ЗУТ, поради което според съда и двете страни по договора са проявили пасивност и взаимно не са си оказали съдействие. Наличието на протокол обр.2 според клаузите на коментирания от ПАС договор има значение за началния момент, от който съобразно уговорката в чл.2, ал.1 от процесния договор, започва да тече срокът за изпълнение на възложените по договора СМР. С оглед на което решаващият състав е заключил, че при липса на такъв протокол, която не може да се вмени във вина на изпълнителя по договора, уговореният в чл.2, ал.1 от договора 120-дневен срок за изпълнение на възложените СМР изобщо не е започнал да тече и ответникът не е изпаднал в забава и относно основното му задължение по договора за извършване на договорените СМР. В обобщение, въз основа на гореизложеното, съдът е достигнал до извод, че според доказателствата по делото не се установява да е налице твърдяното от ищеца виновно пълно неизпълнение на ответника, за да се породи задължението за заплащане на неустойката по чл.12,ал.1 от договора. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/Длъжен ли е възложителят по договор за възлагане на обществена поръчка да отправя изрична покана за започване на изпълнението, когато по силата на договора и ЗОП изпълнителят носи активни задължения за представяне на гаранция за изпълнение и план за изпълнение на работите и за явяване за подписване на двустранен протокол за започване и може ли изпълнителят да черпи права от собственото си бездействие?; 2/ Липсата на изрична формална покана, която не е предвидена в условията на обществената поръчка и в договора, освобождава ли изпълнителя от започване на изпълнението по сключен договор за възложена обществена поръчка, когато започването на изпълнението зависи от действия, които той е длъжен да предприеме? Въведени са допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК и хипотеза на „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че и двата въпроса са фактологически, а не правни съобразно разясненията по т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС- материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В случая касаторът обосновава въпросите си с доводи, че според клаузите на конкретния договор между страните задължението на изпълнителя е скрепено със срок и той е от момента на подписване на договора и без покана от страна на възложителя изпълнителят изпада в забава. Разрешението по този спор предполага обсъждане на клаузи по договора, евент. условията по конкретната обществена поръчка, която дейност по проверка на доказателствата по делото е извън правомощията на касационната инстанция във фазата по чл.288 ГПК. ВКС не може на този етап от развитие на производството да се произнесе какви конкретно задължения са били поети по един договор, от кой момент длъжникът изпада в забава, в каква връзка те се явяват обуславящи основното задължение на изпълнителя да извърши СМР и оттук налице ли е пълно неизпълнение на договора. След като не е изпълнено изискването към общото основание за селектиране на касационната жалба, то не следва да се извършва и преценка за наличие на сочените допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Следва да се отбележи, че цитираните от касатора съдебни решения като практика на ВКС не засягат въпросите в изложението му, а имат отношение към: извършването или не на процесуални действия от въззивния съдебен състав по липса на надлежно внесена промяна в предмета и обсега на доказване, очертани от доклада по делото /т.д. № 1966/2021г. на ВКС, II т.о./; определянето на характера и правната квалификация на волеизявлението на изправната страна, като правно действие за извънсъдебно разваляне на двустранен договор или за прекратяване на договора /т.д. № 1980/2017г. на ВКС, II т.о./; за начина на доказване на договорното изпълнение и неговото приемане /т.д. № 1955/2019г. на ВКС, II т.о./ и за задълженията на продавача на недвижим имот по приватизационен договор /т.д. № 1134/2011 г. на ВКС, II т.о./. Не се установява и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. От външна страна мотивите на решението на ПАС не разкриват прилагане на отменена норма, на закона в неговия противоположен смисъл, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството, нито явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, като в полза на ответника по касацията следва да се присъдят извършените от него разноски за настоящата инстанция в размер на 2 385 евро. По изложените съображения, Върховният касационен съд