Определение № 02 от 05.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 713/2009 г.

Настоящето производство е по чл. 351, ал. 5 НПК, образувано по жалба на осъдения Б. Н. Ш. против разпореждане от 18.09.2009 г., с което съдия от въззивния съд е върнал касационната жалба срещу решението по в. н. о. х. д. № 196/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че съдията без основание е нарушил процесуалните му права. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че разпореждането е законосъобразно, тъй като жалбата срещу решението не подлежи на касационно обжалване. Върховният касационен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото, намира следното: С касационна жалба от 31.08.2009 г. осъденият Б. Н. Ш. е атакувал въззивно решение № 134 от 30.04.2009 г. по в. н. о. х. д № 196/09 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е била изменена присъда № 128 от 1.09.2008 г. на Пловдивския районен съд. С разпореждане от 18.09.2009 г. съдията-докладчик е върнал жалбата по съображения, че въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред. Разпореждането на съдията-докладчик за връщане на жалбата следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е била недопустима. Въззивното решение на Пловдивския окръжен съд не попада в кръга на съдебните актове по чл. 346 НПК, които подлежат на касационно обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 351, ал. 5 НПК