Определение № 187 от 26.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 174/2010 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от М. Г. П. срещу определение от 22.01.2010 г. по гр. д. № 4358/06 г. на Софийски градски съд. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. В срока по чл. 276 ГПК не са постъпили възражения от ответниците по жалбата К. Н. Д., В. Н. Х. и А. Т. Х. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че с решение от 06.04.2009 г. по гр. д. № 4358/06 г. СГС е оставил в сила решение от 21.08.2006 г. по гр. д. № 4137/99 г. на СРС, с което е извършена делба на недвижими имоти чрез изнасянето им на публична продан. М. П. е подала молба за назначаване на служебен адвокат който да приподпише касационната и жалба до ВКС. С обжалваното определение СГС е отказал предоставяне на правна помощ. Изложил е съображения, че касаторката има адвокат с пълномощно важащо за всички инстанции, което не е било оттеглено по предвидения в закона ред. Касаторката освен това, притежавала значителни парични средства - влогове и недвижими имоти от които получавала наеми. Определението е законосъобразно. Съдът е съобразил нормата на чл. 23 ал. 2 от Закона за правна помощ, че такава се предоставя когато страната по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Преценката дали касаторката има средства за заплащане на адвокатско възнаграждение е направена съобразно предвидените в чл. 23 ал. 4 ЗПП критерии, въз основа на представени от нея доказателства. От друга страна, във въззивното производство касаторката е била представлявана от адвокат, пълномощията на когото не са били оттеглени. Обстоятелството, че тя е била недоволна от оказаната и адвокатска защита не са основание за предоставяне на безплатна правна помощ. А и касационната и жалба вече е приподписана от адвокат, на когото тя е заплатила адвокатско възнаграждение. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, съдът