Определение № 1303 от 13.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 359/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Габровския окръжен съд от 21.10.2010 г. по гр.д. № 201/2010, с което е потвърдено решението на Габровския районен съд от 15.05.2010 г. по гр.д. № 2016/2009, с което са уважени предявените искове по чл. 240 и чл. 86 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът А. Г. Т., представляван от адв. И. Г. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта на свидетелски показания за установяването на договори на стойност по-голяма от 5.000 лева, който се разрешава противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата Г. И. Х., представлявана от адв. И. Б. от Г. я оспорва, като счита, че разпитът е извършен за установяване на обстоятелствата, при които разписката е издадена от ответника. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че от представената разписка се установява, че ответникът е получил от ищцата исковата сума и се е задължел да я върне до месец септември с.г. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос не обуславя решението по делото. Свидетелите са разпитани във връзка с твърдението на ответника, че разписката е изготвена за друго лице и други нужди, а съдът е приел, че в разписката е изрично указано кой предава и кой приема сумата, както и поемането на задължението за връщане. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение