Определение № 498 от 17.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 244/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК Л. В. Н. чрез адв. Б е подала частна жалба срещу разпореждане № V* от 23.02.2009 г. по гр.д. № 147 от 2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е върната повторно подадената касационна жалба защото е изчерпан реда за обжалване на въззивното решение. Прави общи оплаквания за неправилност на разпореждането. Частна жалба е подадена и от С. П. П. и В. С. Х. срещу разпореждане № V* от 4.02.2009 г. по гр.д. № 147 от 2008 г. на Бургаския окръжен съд. В тази жалба се излагат съображения по редовността на подадената касационна жалба на 29.12.2008 г. поради изпълнени указания, дадени с разпореждане от 7.01.2009 г. Ответника Б. П. К. не е представила отговор. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбите, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Двете касационни жалби са допустими по правилата на чл.274, ал.2 вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК, подадени са от надлежи страни, срещу съдебен акт, който прегражда развитието на съдебното производство и в законният едноседмичен срок. С разпореждане № V* от 23.02.2009 г. по гр.д. № 147 от 2008 г. по описа на Бургаския окръжен съд е върната повторната касационна жалба на Л. В. Н.. Въззивният съд е намерил, че тя е изчерпала възможността си за касационно обжалване на решението с подадената предходна касационна жалба ведно с останалите въззивници. Бургаския окръжен съд не е отчел нередовност на тази жалба, а е приел, че вече е използвана възможността на касационно обжалване на решението и повторно подадената касационна жалба е недопустима. Този възглед е неправилен. Липсва законова забрана страната да подаде самостоятелно жалба срещу неблагоприятния за нея съдебен акт ако срока за обжалване не е изтекъл, какъвто е и настоящия случай. По спорното право е било постановено въззивно решение № V* от 10.10.2008 г. по гр.д. № 147 от 2008 г. на Бургаския окръжен съд. Това решение е съобщено на Н. на 11.02.2009 г. чрез адв. Р. Касационната жалба от Н., подадена чрез адв. Б е постъпила в съда на 20.02.2009 г. с вх. № 2* от същата дата. Жалбата съдържа изложение по чл.280, ал.1 ГПК, пълномощно на адв. Б, квитанция за внесена дър. такса в размер на 30 лв. с дата 19.02.2009 г. Следователно същата отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Налице е редовно подадена жалба, която неправилно с цитираното разпореждане е върната. Разпореждането следва да се отмени и делото да се върне на БОС за администриране на жалбата. Не така стои въпроса с касационната жалба, подадена от адв. Р, като пълномощник първоначално на В. С. Х. и С. П. П., а впоследствие и на Л. Н. становено е че тази жалба е нередовна и е даден срок за привеждането й в съответствие с изискването на чл.284, ал.2 ГПК. В предоставеният едноседмичен срок не е била депозирана квитанция за внесена държавна такса, а такава е била представена допълнително с по-късна дата. В случая въззивният съд не е удължил срока за внасяне на държавната такса, защото такова продължаване не е поискано, а е дал допълнителна възможност на жалбоподателите да представят документ, установяващ, че са изпълнени указания, дадени с разпореждане от 7.01.2009 г. Касационната жалба правилно е била върната защото в указаният едноседмичен срок не е внесена държавната такса от 30 лв., дължима за процедурата по допускане на касационно обжалване. За В. С. Х. и С. П. П. остава възможността да се възползват от разпоредбата на чл. 265 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,