Решение № 4347 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10558/2011 г.

Решение № 4347 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10558/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Хасково срещу решение № 364 от 07.07.2011 г. по адм. дело № 385/2011 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, пети състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата Петя Хубенова Димитрова от с. Каснаково, община Димитровград, не е взела отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 364 от 07.07.2011 г. по адм. дело № 385/2011 г. Административен съд гр. Хасково, пети състав, е отменил решение № Ж-51-2 от 18.04.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Хасково, с което е потвърдено разпореждане № 61 от 11.03.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при Районно управление "Социално осигуряване" гр. Хасково. Съдебният акт не е постановен в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че за периодите от 01.12.2008 до 25.03.2009 г. и от 01.05.2009 до 09.06.2009 г. Димитрова е получила обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО независимо, че детето Хубен Димитров Захариев е било настанено в ОДЗ "Райна Княгиня" гр. Димитровград на 01.12.2008 г., обстоятелство, което майката не е декларирала. Във връзка с тези плащания, които са в размер на 1188.31 лв. главница и 479.72 лв. лихва, е било издадено разпореждане № 506 от 15.02.2011 г. на ръководителя на "Контрола по разходите на ДОО" при РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково, с което е изискано възстановяване на посочените суми. Цитираното разпореждане е било обжалвано от Димитрова по реда на чл. 117 КСО и е било постановено решение № Ж-35-3 на директора на РУСО гр. Хасково, с което разпореждането е било потвърдено. Последното решение е обжалвано пред Административен съд гр. Хасково, който е постановил решение № 266 от 16.05.2011 г. по адм. дело № 318/2011 г. С това решение жалбата на Димитрова срещу решение № Ж-35-3 от 19.03.2011 г. на директора на РУСО гр. Хасково е отхвърлена. Решението на първоинстанционния съд е било оставено в сила с решение № 264 от 09.01.2012 г. по адм. дело № 7839/2011 г. по описа на Върховния административен съд - шесто отделение. От казаното се налага изводът, че задължението на Димитрова към ДОО е било установено по основание и размер със съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Също така по първоначалното дело е било установено, че за Димитрова е възникнало право за изплащане на обезщетение за отглеждане на малкото дете Захари Димитров Захариев, каквото й е било отпуснато от 24.07.2010 г. С разпореждане № 61 от 11.03.2011 г. на ръководителя на "Контрола по разходите на ДОО" при РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково е наредено да се прихване вземане на ДОО, произтичащо от получена от Петя Хубенова Димитрова обща сума в размер на 1668.03 лв., установено с разпореждане № 506 от 15.02.2011 г. на ръководителя на "Контрола по разходите на ДОО" при РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково, от изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение за отглеждане на малко дете по заявление-декларация по чл. 53 от КСО, постъпила на 04.08.2010 г. Това разпореждане е потвърдено от директора на РУСО гр. Хасково с решение № Ж-51-2 от 18.04.2011 г. Така постановените актове на РУСО гр. Хасково са незаконосъобразни по следните съображения: Разпоредбата на чл. 114, ал. 4 от КСО (в сила от 01.01.2011 г.) предвижда дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, да подлежат на принудително изпълнение по реда на ДОПК, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от ДОО. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното териториално поделение на НОИ или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. В конкретния случай както разпореждане № 61 от 11.03.2011 г. на ръководителя на "Контрола по разходите на ДОО" при РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково, така и решение № Ж-51-2 от 18.04.2011 г. на директора на РУСО гр. Хасково са издадени при действието на цитираната редакция на чл. 114, ал. 4 КСО. Институтът на прихващането не е уреден в специалния закон - Кодекса за социално осигуряване. Ето защо се прилагат разпоредбите на чл. 103 до чл. 109 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл. 105 ЗЗД не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, вземания, породени от умишлени непозволени деяния и вземания за данъци. Според чл. 162, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 1 ДОПК вземанията на държавата за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи са публични. Ето защо наред със специалния закон за тях се прилага и ДОПК за неуредените в КСО случаи. По своите правни последици прихващането по чл. 114, ал. 4 от КСО представлява принудително изпълнение, тъй като без съгласието на кредитора се осъществява прихващане между дължими на него суми от ДОО, в случая за обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО, със суми, които той дължи на ДОО поради неоснователно получено преди това обезщетение на същото правно основание. Нормата на чл. 105 ЗЗД е императивна и след като предвиденото в чл. 114, ал. 4 КСО прихващане е в противоречие с нея, то не е налице правната фигура на прихващането. Чл. 114, ал. 4 КСО изрично препраща към ДОПК, а в чл. 213, ал. 2, т. 1 ДОПК е регламентирана изрична забрана за допускане на принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване. Следователно сумите, посочени в разпореждане № 61 от 11.03.2011 г. на ръководителя на "Контрола по разходите на ДОО" при РУ "Социално осигуряване" гр. Хасково не могат да бъдат събрани принудително при несъгласие на Димитрова, каквото в случая е налице. Разпоредбата на чл. 114а, ал. 1 (в редакцията, която е в сила от 01.01.2011 г.) от КСО се отнася до налагането на запори. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че извършеното прихващане е в противоречие с чл. 14 от Конституцията на Република България, прогласяващ, че семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото, както и на чл. 47 от основния закон, съгласно който отглеждането и възпитанието на децата е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата, а жената-майка се ползва от особената закрила на държавата. В тази връзка се споделят и съжденията на решаващия състав на Административен съд гр. Хасково за нарушение на Конвенция № 183 на Международната организация на труда относно закрилата на майчинството от 2000 г. Националните закони в Република България гарантират правото на всяка майка, наета на работа, да получава обезщетение, когато ползва отпуск за бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете. В чл. 6 от Конвенцията са разгледани принципни постановки относно обезщетенията, плащани за отпуск за отглеждане на дете. Според чл. 6, т. 2 паричните обезщетения трябва да бъдат на ниво, което гарантира, че жената може да поддържа себе си и своето дете в добро здраве и при подходящ жизнен стандарт. Стигайки до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Предвид изхода на спора в полза на РУСО гр. Хасково не се присъжда юрисконсултско възнаграждение.