Решение № 8901 от 17.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4109/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БД ИБР) гр. Пловдив, чрез юрк. Христова, срещу Решение 787 от 05.02.2024 г., постановено по адм. дело 10105/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на Напоителни системи ЕАД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 58 от 09.10.2023 г., на директора на БД ИБР - гр. Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е изводът на съда за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в немотивираност на АУПДВ. Твърди се, че актът е издаден в съответствие с изискванията на чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за водите (ЗВ) във вр. с чл. 166 ДОПК. Дължимата такса за водовземане е определена на база добитото и използвано водно количество, като е установено, че дружеството е надвишило нормите на водопотребление съгласно Наредбата по чл. 117а, ал. 2 от ЗВ. Иска се решението да бъде отменено, като вместо него бъде отхвърлена жалбата на Напоителни системи ЕАД срещу АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски по делото. Ответникът Напоителни системи ЕАД, чрез юрк. Георгиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - София - град е бил АУПДВ 58 от 09.10.2023 г., издаден от директора на БД ИБР - гр. Пловдив, с който по отношение на Напоителни системи ЕАД, на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. a от ЗВ, са установени дължими публични задължения в размер на 5 297.07 лв., представляващи такса за водовземане за периода 01.01.2022 г. 31.12.2022 г., ведно с лихва за периода на забава в размер на 421.79 лв. Установено е, че Напоителни Системи ЕАД е титуляр на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект с 01420030/09.06.2021 г., издадено от заместник министър на околната среда и водите. Целите на водовземането са земеделски за обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури - 13 472 дка, изградени поливни площи в района на НС Велинград, а предметът на водовземането е язовир Батак, изграден на река Мътница на около 12 км от гр. Батак. Разрешеният лимит е до 4,5 млн. мЗ/годишно, а разрешеният режим на водовземане е от месец април до месец октомври. Крайният срок на разрешителното е 31.05.2031 г. С раздел Задължение за плащане на такса за предоставено право на водовземане от разрешително 01420030/09.06.2021 г. на Напоителни Системи ЕАД е вменено задължение да плаща такса за водовземане, съгласно размерите и сроковете, определени в Тарифа на Министерския съвет по чл. 194 ЗВ. При извършена служебна проверка от експерти на БД ИБР на 20.02.2023 г., обективирана в Констативен протокол Пз-055/20.02.2023 г., е констатирано, че не е заплатена дължима такса за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2022 г.- 31.12.2022 г., в размер на 5 297.07 лв. Посочено е, че общото количество вода, използвано за напояване, през периода 01. 01.2022 г. - 31. 12.2022 г. от яз. Батак за НС Велинград е 2 716 448 куб. м., съгласно предходна проверка, при която е съставен протокол КП Пз- 021/26.01.2023 г. Таксите са определени както следва: за периода от 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. по разрешително 01420030/09.06.2021 г., Т = Е х 1,3 = 0, 0015 х 2 716 448 куб.м. х 1,3 = 5 297.07 лв. Като: Т е размер на дължимата такса, Е- 0,0015 е единичен размер на таксата за водовземане от повърхностни води, съгласно чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифата, - 2 716 448 куб. м. е измерен и използван годишен воден обем за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. по разрешително 01420030/09.06.2021 г., 1,3 е единичен размер на таксата съгласно чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/2016 г. За да отмени оспорения АУПДВ, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, но при липса на изложени фактически и правни основания, представляващи задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Според АССГ в оспорения АУПДВ, както и в документите, съставени в хода на административното производство, липсват каквито е да е фактически констатации и мотиви за приложения коефициент 1.3 при изчисляване размера на дължимата такса. Решението е неправилно. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на спорния административен акт. Чл. 194б, ал. 1 и ал. 2 ЗВ задължават титулярите на разрешителни ежегодно към 31 януари на следващата година да определят и декларират дължимата такса и да внесат задължението по декларацията си, така както са го изчислили, в срок до 15 февруари. Редът за заплащането на таксата е регламентиран в чл. 195а. Според чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1 извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2 платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3 покана към лицето за доброволно изпълнение и 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. С чл. 12, ал. 3 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифата) е предвидено, че когато водовземането е за напояване, единичният размер на таксата се умножава, както следва: т. 1 - когато отнетият обем вода е по-малък от или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за съответните култури - по 0,7; т. 2 - когато отнетият обем вода е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за съответните култури - по 1,3. В случая е установено по категоричен начин, че от Напоителни системи ЕАД, в изпълнение на задължението по чл. 194б ЗВ, пред административния орган са представени декларация вх. КД-04-1782/03.02.2023г. и справка с вх. КД-05-265/25.01.2023г., съдържащи информация за добитото и използвано водно количество за периода 01. 01.2022 г. - 31. 12.2022 г. от яз. Батак (л. 27 л. 31 от делото). В посочените документи, съставени от дружеството, са отразени реално отнетите количества вода за процесния период, в т.ч. обемът на водовземане от повърхностни води, като при изчислението на дължимата такса за 2022 г. е приложен коефициент от 1,3 и изрично е отбелязано, че отнетият годишен обем е по-голям от обема по нормите за водопотребление К 1,3 (л. 31 от делото). Същевременно, с писмо изх. ПО-02-199/20.06.2023г., получено на 21.06.2023г., на Напоителни системи ЕАД е връчена покана за доброволно изпълнение на дължимата сума за периода 01.01.2022г. до 31.12.2022г. в размер на 5 297,07 лв., заедно с дължимата законна лихва за периода на забава. На основание чл. 26 от АПК дружеството е уведомено, че започва производство по установяване на незаплатените доброволно в срок задължение за такси за периода 01.01.2022г. - 31.12.2022г., като му е указана възможността да се яви в Басейнова дирекция Източнобеломорски район, за да се запознае със събраните доказателства в административното производство по установяването на публичното задължение. В уведомлението е посочен начинът на определяне на дължимата такса, като изрично е отразен използваният коефициент от 1,3, съобразно чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата. Начинът на определяне на дължимата такса е детайлно описан и в Констативен протокол Пз-055/20.02.2023 г. Гореизложеното обуславя извод, че в спорния АУПДВ и в документите, съставени в хода на административното производство са изложени фактически и правни основания относно реда и начина на определяне на дължимата такса за водовземане, в т.ч. и за приложения коефициент от 1,3, съгласно чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата. Установява се също, че дружеството е било запознато с основанията за приложение на посочения коефициент, а именно: когато отнетият обем вода е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2 ЗВ, за съответните култури, което е видно от съставената от дружеството таблица за изчисляване на обема вода за напояване през 2022 г. (л. 31 от делото). Като е приел, че спорният АУПДВ страда от съществени пороци и не се е произнесъл по същество на спора, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизведствените правила, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Обсъждането за първи път на релевантните за делото факти и излагане за първи път на правни изводи от касационната инстанция ще наруши правилото за двуинстанционност на съдебния контрол и ще лиши страните от една съдебна инстанция. Налице е основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ, в хода на което да бъде разрешен спорът между страните по приложението на материалния закон и по-конкретно относно коефициента, с който се умножава размерът на таксата, дължима от Напоителни системи ЕАД за водовземането за напояване за 2022 г. При новото разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът дължи произнасяне по искането на страните за присъждане на разноски пред Върховния административен съд, в зависимост от крайния изход на спора.