Решение № 4987 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8483/2014 г.

Решение № 4987 от 5.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8483/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Мартин Тодоров Петров от гр. София и Емил Димитров Николов от гр. София, против решение № 2581 от 16.04.2014 г., постановено по адм. д. № 10790/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването им срещу разпоредбата на чл. 38 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (Наредбата), както и на т. 1 от Приложение № 2 към чл. 38 от Наредбата. Според касаторите решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Те развиват съображения, поддържани и пред първоинстанционния съд, за противоречие на разпоредбата на чл. 38 от Наредбата с нормата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за народната просвета. Поддържат становище, че и в подготвителните групи в детската градина се провежда обучение и възпитание на децата, поради което и на основание чл. 20, ал. 2 ЗНП те са изцяло освободени от заплащане на такса за детска градина. Според касаторите, съдът е изложил вътрешно противоречиви мотиви, като не е съобразил и обстоятелството, че всички групи в детската градина заплащат такса в еднакъв размер. По подробно изложени в касационната жалба съображения иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакуваните разпоредби. Ответникът - Столичният общински съвет, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил безспорното обстоятелство, че жалбоподателите Мартин Петров и Емил Николов са родители на деца, които към датата на подаване на жалбата са посещавали съответно трета и четвърта група в общинска детска градина в гр. София. родителите са оспорили разпоредбата на чл. 38 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (Наредбата), както и на т. 1 от Приложение № 2 към чл. 38 от Наредбата, в приложимата й редакция с твърдението, че същите противоречат на норма от по-висок ранг - чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за народната просвета. Оспорената разпоредба се намира в Глава Втора "Местни такси", Раздел Трети "Такси за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, домове за социални грижи, общежития и други общински социални услуги" и гласи: "За ползване на детски ясли и детски градини от родителите и настойниците се събират месечни такси, съгласно Приложение 2". В т. 1 от Приложение 2 са посочени конкретните размери на месечните такси за посещение на седмична, целодневна и полудневна общинска детска градина. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства и е извършил задълбочен и обстоен анализ при съдебната проверка за спазване на процесуалните правила при приемането на Наредбата, по които страните не спорят. Въз основа на установените факти съдът е достигнал до обоснования извод, че атакуваната разпоредба е приета от компетентен орган, при спазване изискванията на Закона за нормативните актове, Закона за местното самоуправление и местната администрация и разпоредбите на чл. 75 и сл. АПК. За да отхвърли жалбата, Административният съд София-град е приел, че нормата на чл. 38 от Наредбата не противоречи с разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗНП. Изложил е подробни правни съображения, които настоящият касационен съдебен състав споделя. Неоснователно е основното възражение на касаторите, че като родители на деца в предучилищни групи в общинска детска градина не следва да заплащат месечна такса по чл. 38 от Наредбата, вр. с т. 1 от Приложение 2 на същата, тъй като тази норма е в противоречие с чл. 20, ал. 2 ЗНП, съгласно който предучилищната подготовка на децата, навършили 5-годишна възраст, се осъществява в подготвителни групи в детските градини или подготвителни групи в училищата, като родителите и настойниците не заплащат такса за обучението. Както правилно е прието в обжалваното решение, родителите не плащат таксата за провежданото обучение съгласно държавните образователни изисквания, но не са освободени от местна такса за предоставяната общинска социална услуга за издръжката на децата в общинското детско заведение. Разпоредбата на ал. 2 от чл. 20 ЗНП дава възможност на родителите да изберат къде да проведат задължителното предучилищно обучение на децата си - в детска градина или в подготвителни групи в училище. Образователният процес и на двете места се провежда съобразно единните държавни образователни изисквания, посочени в Наредба № 4 от 18.09.2000 г. за предучилищно възпитание и подготовка - по утвърдени програми и учебни помагала с утвърдено съдържание. За провеждането на този образователен процес, както и за свързаните с него учебни помагала, родителите не заплащат такса. Но за издръжката на детето в детското заведение (закуска, обяд, следобеден сън - при детски градини с целодневен режим, игри, занимания и др. необходими разходи) се дължи местна такса. Такава такса не се дължи, ако детето провежда предучилищната си подготовка в съответни групи в училище. Там детето е подчинено на друг режим - само обучение съгласно единните общообразователни изисквания. Законът възлага на детските градини провеждането и на предучилищна подготовка на децата, навършили 5-годишна възраст, което се подчинява на правен режим, създаден със Закона за народната просвета. Чл. 36 ЗНП задължава общините да осигуряват и контролират задължителната предучилищна подготовка на децата. Задължението на родителите или настойниците да заплащат месечна такса за ползване на детски ясли и детски градини е установено в чл. 81 ЗМДТ. Посещаването на 5-6 годишните деца в предучилищни групи на детските градини, независимо от задължителния характер на предучилищната подготовка, включва различни видове услуги, като отглеждане и възпитание, в който смисъл законодателят е направил съответното разграничение. Нормата на чл. 20, ал. 2 ЗНП освобождава родителите или настойниците само и единствено от плащането на такса за обучение. В разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ППЗНП е записано, че за отглеждане, възпитание и обучение на децата в детските градини по чл. 27, ал. 1, т. 1 родителите или настойниците заплащат такси съгласно ЗМДТ, а в чл. 30, ал. 2 ППЗНП е предвидено, че родителите или настойниците на децата в подготвителните групи към детските градини не заплащат такси само за задължителната подготовка на децата за училище преди постъпването им в първи клас. Разпоредбата на чл. 81 във вр. с чл. 6, ал. 1, б. "в" ЗМДТ въвежда месечна такса за ползването на детските градини, като съгласно чл. 11, ал. 1 ЗНП издръжката на децата в общински детски градини се поема от общинския бюджет, а родителите заплащат такси за тази социална услуга в размери, определени от общинския съвет (ал. 2). Т.е. таксите се заплащат за предоставяне на услуги и за отглеждане и възпитание на децата от подготвителните групи в детските градини извън обхвата на образователната им подготовка за училище, които са финансирани със средства съобразно разходните стандарти за социалната услуга. При това положение сумата за децата в подготвителни групи, за които не се заплаща такса за обучението, а се заплаща за предоставяне на услуги за отглеждане и възпитание, е дължима, когато родителите са избрали да проведат предучилищното обучение на децата си в общинска детска градина. Чрез общинските детски градини общината предоставя социална услуга, за която се дължи такса, като законодателят, с оглед специфичната възраст на децата в предучилищните групи и различните потребности и възможности на родителите, е предоставил избор за мястото, където да се провежда предучилищното обучение. Неоснователно е възражението на касаторите, че въпреки безплатното обучение на предучилищните групи, размерът на месечната такса за 3-та и 4-та група е еднакъв с този за 1-ва и 2-ра група. Предвид анализа на приложимите норми, дейностите по предоставяната социална услуга в общинските детски градини е еднаква за всички посещаващи я деца, съобразно избрания от родителите режим - седмичен, целодневен или полудневен. В 3-та и 4-та група предучилищното задължително обучение по единните държавни изисквания е безплатно за държавните и общински детски градини, но социалната дейност по отглеждане и възпитание на децата продължават да се предоставят. В училищата се извършва само предучилищно обучение на децата, не се предоставят социални услуги по отглеждането и възпитанието им. Действително, в текста на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗНП се използват понятията "подготовка" и "обучение". Подготовката представлява натрупване на знания, придобиване на умения в определена област. Но процесът на тази подготовка изисква обучение, което съдържа в себе си системно преподаване на знания в определена област. Т.е. предучилищната подготовка се извършва посредством преподаване, обучение в система, което се извършва съобразно единните образователни стандарти. Именно за процеса на обучението, чрез което се извършва предучилищната подготовка, родителите не дължат такса. За останалите социални услуги, предоставяни в общинските детски градини, такси се дължат по закон, поради което правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената разпоредба на чл. 38, вр. с т. 1 от Приложение 2 на Наредбата на Столичния общински съвет не противоречи на правна норма от по-висока степен. Останалите, наведени в касационната жалба, възражения, са житейски разсъждения и не водят до незаконосъобразност на оспорената разпоредба. Наличието на противоречива съдебна практика по сходни казуси не е порок на обжалваното съдебното решение. Съдебната практика не е източник на право, нито има задължителната сила на нормативен акт. Противоречието се преодолява със законова промяна или с тълкувателни актове на общото събрание на съответния върховен съд. Предвид изложеното, касационният съдебен състав приема обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно, като постановено в съответствие с материалния закон. Същото е правно обосновано, анализът на фактите е логически последователен и точен, в съответствие със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Поради това следва да бъде оставено в сила.