Определение № 406 от 01.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1773/2010 г.

Постъпила е молба, вх.№2808/21.3.2014 г., от [фирма] –, с искане за освобождаване на сума в размер на 1570 лева – внесено обезпечение за спиране изпълнението на въззивно решение №635/07.7.2010 г. по гр.д.№193/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, ІV състав. По направеното искане ответната страна – Ц. К. И., посредством процесуалния си представител – адв. П. Т., е заявила, че не възразява да бъде освободена внесеното по делото, на основание чл.282 ГПК обезпечение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че искането е допустимо, но неоснователно. От данните по делото е видно, че с банково бордеро от 14.10.2010 г. молителят в настоящото производство е внесъл сумата 1570 лева. С определение №157/29.6.2011 г. по настоящото дело решението на въззивната инстанция не е допуснато до касационно обжалване. С оглед изложеното е отпаднала нуждата от спиране по смисъла на чл.309, ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 82 ГПК внесените суми за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок от една година от датата, когато са станали изискуеми. В случая внесеното обезпечение е станало изискуемо на 29.6.2011 г. Искането за възстановяването му на вносителя е направено на 21.3.2014 г., т. е. след изтичане на определения в закона срок от една година, поради което искането за връщането му на вносителя е неоснователно и ще бъде оставено без уважение като се разпореди процесното обезпечение да се внесе в държавния бюджет. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,