Определение № 2554 от 11.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 702/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на синдика на НЮ ГЕЙМС АД (н) Т. Н. Н., чрез процесуални пълномощници, срещу решение № 571 от 14.11.2025 г. по т. д. № 582/2025 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 485/01.04.2025 г. по т. д. № 2862/2021 г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу НЮ ГЕЙМС АД (н) и КОМЕ ООД иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ за прогласяване на относителната недействителност на извършено от НЮ ГЕЙМС АД (н), ЕИК[ЕИК], изявление за прихващане от 22.06.2020 г. за погасяване на насрещни ликвидни и изискуеми вземания с ответника КОМЕ ООД, ЕИК[ЕИК], до размера на по-малкото от тях, възлизащо на 20 892,53 лв. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение при наличието на всички хипотези на чл. 281, т. 3 ГПК, подробно обосновани, като се моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен. Касаторът сочи наличие на процесуални нарушения, несъобразени и неотстранени от въззивния съд (относно недопустимото конституиране на трето лице - помагач, както и такива при събирането на доказателства), игнориране на оплакванията, доводите и възраженията на страната, необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда и пр. Искането за допускане на касационно обжалване се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В първата хипотеза е поставен въпросът – „При постановяване на своето решение въззивният съд дължи ли изследване на доводите и съображенията на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване?“. Допълнителната селективна предпоставка се обосновава с противоречието между даденото от въззивния съд разрешение на въпроса и практиката на ВКС (решение № 209 от 15.08.2014 г. по гр. д. № 6203/2013 г. на ІV г. о., решение № 60 от 05.06.2013 г. по гр. д. № 546/2012 г. на ІV г. о., решение № 164 от 28.05.2012 г. по гр. д. № 66/2012 г. на ІІ г. о.). Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК се обосновава с доводи за пълна ирелевантност на предходно прихващане, извършено по едностранно изявление на ответника КОМЕ ООД, спрямо предмета на спора с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ, чието зачитане от съда е станало при явна необоснованост на фактическите констатации, т. е. при нарушение на правилата на формалната логика и основополагащите принципи на съдопроизводството. В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещните страни - НЮ ГЕЙМС АД (н) и КОМЕ ООД, както и от третото лице – помагач– ТИМ ООД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото във връзка с доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК и въззивното решение подлежи на касационно обжалване по арг. от правилата на чл. 280, ал. 3 ГПК. За да достигне до обжалвания краен резултат по спора, след като е споделил като обосновани и законосъобразни изводите на първата инстанция и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях, съставът на Софийския апелативен съд е изложил следните съображения: Предмет на делото е иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ за обявяване за недействително спрямо кредиторите на НЮ ГЕЙМС АД (н.) на прихващането, извършено от длъжника НЮ ГЕЙМС АД (н), с писмено, изпратено по електронен път на адресата КОМЕ ООД на 23.06.2020 г. Искът е предявен в едногодишния към момента на предявяването му срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ - на 30.12.2021 г., а самото производство по несъстоятелност е открито с решение на СГС от 06.01.2021 г. Изявлението за прихващане, направено на 22.06.2020 г., е след определената от съда начална дата на неплатежоспособността - 27.02.2020 г. Според текста му КОМЕ ООД има вземане спрямо НЮ ГЕЙМС АД (н) в общ размер на 20 892,53 лв., а НЮ ГЕЙМС АД (н) има вземане спрямо КОМЕ ООД в общ размер на 38 981 лв.; в резултат на извършеното прихващане дължимият от КОМЕ ООД остатък от общия размер на вземането е намален до сумата от 18 088,47 лв. Разпоредбата на чл. 645, ал. 4 ТЗ урежда потестативно право по съдебен ред да бъде обявена относителната недействителност на извършено от длъжник прихващане. При успешното му провеждане ще се преодолее поставянето на получилия удовлетворение чрез прихващането кредитор в по добро положение /преференция/ в сравнение с това, което би получил при разпределение на имуществото на длъжника по правилата на чл. 722 ТЗ, ако прихващането не бе извършено. За успешното провеждане на защитата по чл. 645, ал. 4 ТЗ е необходимо да е извършено валидно изявление за прихващане от самия длъжник, спрямо когото е открито производство по несъстоятелност, и да е извършено след началната дата на неплатежоспособност /свръхзадълженост/, но не по-рано от една година преди подаване на молбата. В случая е оспорено извършеното от несъстоятелния длъжник компесаторно действие на 22.06.2020 г. за сумата от 20 892,53 лв., което е станало дори не преди, а след подаване на молбата на 21.04.2020 г., по която е открито производството по несъстоятелност. Междувременно съгласно възмезден договор за цесия от 02.02.2020 г., сключен между КОМЕ ООД и третото лице – помагач ТИМ ООД, ТИМ ООД като цедент, прехвърля на КОМЕ ООД - като цесионер, свое вземане към НЮ ГЕЙМС АД в размер на 19 000 лв., произтичащо от сключен между тях договор от 21.01.2015 г. за разпространение на лотарийни билети. За извършеното прехвърляне на вземането цедентът КОМЕ ООД по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, чрез ЧСИ Р. М., рег. № 790 на КЧСИ, е връчил на НЮ ГЕЙМС АД уведомление за цесията и опис на лотарийните билети, свързани с прехвърленото вземане (изх. № 8513/02.03.2020 г. по описа на ЧСИ). Безспорно е установено по делото, че НЮ ГЕЙМС АД (н) има вземане спрямо КОМЕ ООД в общ размер на 38 981 лв., а КОМЕ ООД, има вземане спрямо НЮ ГЕЙМС АД (н) в общ размер на 20 892,53 лв. При компенсирането на тези вземания, КОМЕ ООД би дължал на НЮ ГЕЙМС АД остатък в размер на 18 088,47 лв. Но след като придобива вземането на ТИМ ООД в размер на 19 000 лв. и прави прихващане с дължимите на НЮ ГЕЙМС АД 18 088,47 лв., КОМЕ ООД изцяло погасява задължението си към НЮ ГЕЙМС АД и вече има вземане към последното в размер на 911.53 лв. Следователно, към датата на оспореното прихващане от 22.06.2020 г. вземане на НЮ ГЕЙМС АД (н.) към КОМЕ ООД не е съществувало, поради което се налага извод за неоснователност на предявения от синдика иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ. Допълнително въззивният съд се е произнесъл по посоченото във въззивната жалба в следния смисъл: Неоснователно е оплакването, че било недопустимо конституирането на трето лице по чл. 219 ГПК в производството по иск с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ. Конституирането на ТИМ ООД като подпомагаща ответника КОМЕ ООД страна е заради позоваването от последното на съществуващ договор за цесия, по силата на който ответното дружество е придобило вземане в размер на 19 000 лв., с което е погасило задължението си към НЮ ГЕЙМС АД (н.). Подпомагащата страна има интерес да участва в процеса при оспорена сделка по която е страна, а нейното участие не може да повлече порок с последица недопустимост на постановеното съдебно решение. Направеното оплакване, че първоинстанционният съд неправилно възприел връзката между двете едностранни компесаторни действия и в тая връзка не бил отчел обстоятелството, констатирано в съдебно-счетоводната експертиза, че едностранните компенсаторни действия на първия ответник нямат счетоводно отражение при несъстоятелното дружество, също е неоснователно. След като на 02.02.2020 г. (вярното е 24.02.2020 г.) ТИМ ООД в качеството си на цедент прехвърля на КОМЕ ООД, като цесионер, свое вземане към НЮ ГЕЙМС АД в размер на 19 000 лв., и на 02.03.2020 г. НЮ ГЕЙМС АД е било уведомено за цесията, за последното възниква задължение да отрази това обстоятелство в търговските си книги, вкл. счетоводни регистри. Неотразяването на това обстоятелство от НЮ ГЕЙМС АД по съответния ред не може да опорочи договора за цесия между ТИМ ООД и КОМЕ ООД. След уведомяването за тази цесия, към 02.03.2020 г. НЮ ГЕЙМС АД фактически няма вземане към КОМЕ ООД, а вече има задължение в размер на 911.53 лева, затова към 22.06.2020 г. НЮ ГЕЙМС АД е нямало насрещно вземане към КОМЕ ООД, което да прихваща. Неоснователни са и направените оплаквания за липсата на анализ на договора между ТИМ ООД и НЮ ГЕЙМС АД, за наличието на активно вземане на ТИМ ООД, защото видно от мотивите на обжалваното решение е обсъден не само търговският договор между двете дружества от 21.01.2015 г., но и анексът към него, както и всички останали доказателства, включително съдебните експертизи, установяващи трайния характер на съществуващите между тях търговски отношения. Договорът е обсъден в контекста на възникването и съществуването на вземането на ТИМ ООД към НЮ ГЕЙМС АД и са направени съответните решаващи изводи. Също така, независимо, че не е предявен иск по чл. 645, ал. 3 ТЗ, заради позоваването на ищцовата страна на елементи от тази разпоредба, в първоинстанционното решение са изследвани съответните предпоставки и е направен извод относно извънсъдебно прихващане на КОМЕ ООД и неговия погасителен ефект. С оглед горните мотиви на въззивния съд настоящият съдебен състав намира, че е налице самостоятелното основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване, поради видна пряко от съдържанието на обжалвания съдебен акт явна необоснованост на изложените в същия фактически констатации и съответните им последици. При така формирания извод не се налага преценка относно основанието за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът не дължи предварително внасяне на държавна такса за разглеждане на касационната жалба – чл. 649, ал. 6 ТЗ. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение