Решение № 1876 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11304/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите против решение № 1897 от 29.09.2025 г. по адм. дело № 415/2025 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отменена заповед № 211/30.05.2025 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на М. Ш. А. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Ш. А., чрез адв. Димитров, оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд -Кърджали е постановено в съответствие с материалния закон. Административният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на заповед № 211 от 30.05.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на М. Ш. А.- главен инспектор в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, в гр. Кърджали към Главна дирекция „Контрол на пазара“ с ранг V старши, считано от 04.06.2025г. Законосъобразно е преценено, че независимо от формалното съответствие с изискванията на чл. 108, ал.1, изр. 1 ЗДСл, оспорената заповед всъщност не съдържа фактически обстоятелства, които да попадат в обхвата на посоченото в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение правно основание - чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Това е в противоречие с изричното изискване на чл. 108, ал.1, изр. 2 ЗДСл и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, която не съдържа мотиви, които да обосноват прекратяването на служебното правоотношение. В този смисъл са подробните съображения на административния съд, които настоящата инстанция споделя при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. При този формален порок, заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон, тъй като предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването, изисква промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по служебното правоотношение и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. В случая в заповедта не са изложени факти, обосноваващи промяна на обстоятелствата и възникнала във връзка с това обективна невъзможност за изпълнение на служебните правомощия от служителя А., поради което не са осъществени материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта правно основание. В този смисъл са изключително подробно мотиви на административния съд, които настоящата инстанция не намира за необходимо на изложи повторно съгласно чл. 221, ал. 2, изр.2 АПК. Възражението на касатора за незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като обжалваната заповед е постановена при условията на оперативна самостоятелност, е неоснователно. Административните актове, издадени при оперативна самостоятелност, също подлежат на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 169 АПК, на основанията по чл. 146 АПК. Законът за държавния служител е специален и съдържа конкретни правила, регламентиращи основанията за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител, поради което позоваването на чл. 19а, ал. 2 ЗА „по аналогия“, е изключено, а доводът на касатора в обратен смисъл - неоснователен. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след преценка на релевантните за разрешаване на правния спор доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него са изложени мотиви в подкрепа на направените изводи по съществото на спора. Констатацията за нарушение на изискванията за форма се основава на съдържанието на административния акт, а възражението на касатора, че делото не е изяснено от фактическа страна поради липса на доказателства в този смисъл, е неоснователен. Останалите съображения, развити в писмената защита, също са неоснователни. Обективната невъзможност – основание за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, а не по чл. 106, ал. 1, т. 3 ЗДСл, както това е посочено от касатора, следва да бъде установена от органа по назначаването, който носи тежестта на доказване на това обстоятелство съгласно чл. 170, ал. 1 АПК. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Кърджали е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи в касационното производство, Комисия за защита на потребителите, юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издал отменения административен акт, следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 319,05 евро, равностойност на 624.00 лв. разноски по делото пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,