Определение № 2890 от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2208/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Национално ТОЛ управление, специализирано звено към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез пълномощник, срещу определение № 30 от 05.01.2024 г. по канд № 134/2023 г. на Административен съд - Ловеч, с което съдът е спрял производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г. Тезата за неправилност на постановения съдебен акт е аргументирана със съображения, че обособеното като предмет на производството пред АС – Ловеч наказателно постановление е волеизявление, издадено по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), чиято касационна проверка се извършва съгласно разпоредбите на АПК и на основанията по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В този смисъл и доколкото в АПК не се съдържа регламентация относно процесуалното действие по спиране на производството поради преюдициално запитване от значение за спора, приложение намират нормите на НПК, в който смисъл е и даденото разрешение в Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. дело № 7/2008 г., а не тези на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и по-специално правилото на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, на което се е позовал първостепенният съд. Според жалбоподателя в чл. 488, ал. 1 НПК е предвидена възможност единствено за съда, който е отправил преюдициалното запитване, да спре производството по делото до постановяване на тълкувателния акт на СЕС, поради което спиране като процесното, когато преюдициалният въпрос е формулиран от друг съд/състав, е недопустимо. Като допълнителен аргумент в подкрепа на тезата си сочи, че националният съд е длъжен винаги да установи обусловеността на правния спор от отговора на поставения пред СЕС въпрос, и доколкото в случая това не е сторено, е налице самостоятелно основание за отмяна на постановеното съдебно определение. В заключение твърди, че има множество висящи аналогични на настоящия правни спорове, чието забавяне би затруднило съдебната система и е равнозначно на отказ от правосъдие. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното определение на АС – Ловеч и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът, В. Добрев, от [населено място], обл. Русе, не изразява становище по частната жалба Върховният административен съд, след като извърши служебна проверка за допустимостта на частната жалба, приема следното: Производството пред Административния съд - Ловеч е образувано по касационна жалба на директора на Национално ТОЛ управление, специализирано звено към Агенция "Пътна инфраструктура", чрез юрк. Попова, срещу решение № 154/02.08.2023 година на РС гр. Ловеч по анд № 1075/2022 година, с което съдът е отменил негово наказателно постановление №BG02052022/5800/Р8-851/31.10.2022 година, за налагане на В. Добрев на глоба за нарушение на чл.179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. За да спре съдебното производство по делото, касационният съдебен състав на АС - Ловеч е констатирал, че пред Съда на Европейския съюз е образувано дело С-61/2023 г. по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване, обективирано в определение №113 от 31.01.2023 г. по канд №997/2022 г. по описа на този съд. Съдът е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване, по което е образувано делото пред СЕС, са пряко относими за правилното разглеждане и решаване на поставения пред него правен спор. Поради това Административният съд - Ловеч е спрял производството по делото до приключване на производството по дело С-61/2023 г. на СЕС. Като правно основание за спиране на съдебното производство съдът е посочил чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Върховният административен съд, тричленен състав, приема частната жалба за недопустима поради следното: С разпоредбата на чл. 229, ал.1 АПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото безспорно е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК обаче предвижда изключение. Касационният съд е приел, че въпросите, поставени в преюдициалното запитване на АС - Хасково, по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз. Висящото дело пред СЕС не представлява основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, но това не рефлектира върху ограничението за обжалваемост на определението за спиране на производството. Съдът ясно и категорично е изразил волята си както в мотивите, така и в диспозитива на акта си, че производството се спира до окончателното приключване на посоченото дело пред СЕС, образувано по отправено от националния съд преюдициално запитване. Според настоящия съдебен състав невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Предвид изложеното, подадената частна жалба срещу определение № 30 от 05.01.2024 г. по канд № 134/2023 г. на Административен съд – Ловеч е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. По въпроса за разноските ще се произнесе АС гр. Ловеч с оглед изхода на спора по същество. Воден от горното, Върховният административен съд