Определение № 2997 от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1423/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на Община Родопи срещу Определение № 9257/04.10.2023 г. на Върховния административен съд (ВАС), Второ отделение постановено по адм. дело № 4009/2023 г. С обжалваното определение е отменено определение за даване ход по същество на делото от 19.09.2023 г.; оставена е без разглеждане касационната жалба на кмета на Община Родопи против Решение № 416/02.03.2023 г. на Административен съд (АС) – Пловдив, постановено по адм. дело № 1916/2022 г. и е прекратено производството по адм. дело № 4009/2023 г. по описа на ВАС, Второ отделение; Община Родопи е осъдена да заплати разноски по делото. Частният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно. Сочи, че съдът е установил, че е налице погрешно вписване в диспозитива на решението, че подлежи на касационно обжалване, но е насрочил делото в открито съдебно заседание, въпреки недопустимостта на жалбата, което е довело до разноски от страна на кмета на Община Родопи за адвокатска защита. Излага съображения за недопустимост на Решение № 416/02.03.2023 г. на АС – Пловдив, постановено по адм. дело № 1916/2022 г. Счита, че неправилно съдът го е осъдил да заплати разноски на ответника по касационната жалба, тъй като първоинстанционният съд погрешно е записал, че решението му подлежи на обжалване, а от друга страна ВАС е приел за разглеждане касационната жалба, макар и недопустима. Моли обжалваното определение да се отмени, вкл. в частта относно разноските. Частният жалбоподател се представлява от адв. Недева. Ответникът по частната жалба – Г. Павлов я оспорва по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Върховният административен съд, Петчленен състав намира, че частната жалба, в частта ѝ срещу обжалваното определение, в частта му, в която касационната жалба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по адм. дело № 4009/2023 г. по описа на ВАС е образувано по касационна жалба на кмета на Община Родопи срещу Решение № 416/02.03.2023 г. на АС – Пловдив, постановено по адм. дело № 1916/2022 г., с което е съдът е отменил като незаконосъобразна Заповед № 684/01.07.2022г. на кмета на Община Родопи, с която органът по изпълнението е прекратил изпълнителното производство за премахване на незаконен строеж по влязла в сила Заповед №153/21.02.2018г. на кмета на Община Родопи, поради настъпило доброволно изпълнение и наличие на основанията по чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС. За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на ВАС, Второ отделение, след анализ на разпоредбите чл. 294 и сл. АПК, е приел, че касационната жалба, с която е сезиран е недопустима, въпреки погрешното вписване в диспозитива на решението, че подлежи на касационно обжалване. Определението е правилно. В частната жалба не се оспорва правилността на преценката, на тричленния състав на ВАС, че обжалваната пред АС – Пловдив Заповед № 684/01.07.2022г. на кмета на Община Родопи е такава постановена в хода на започнало изпълнително производство и е издадена от орган по изпълнението в това производство. С оглед нейното съдържание и последици, независимо от посоченото правно основание за издаването ѝ, преценката на първоинстанционния съд е правилна. С оглед факта, че заповедта на кмета на Община Родопи е такава на орган по изпълнението, правилно, предвид чл. 298, ал. 4 АПК, тричленният състав е приел, че решението на АС – Пловдив е окончателно и не подлежи на съдебен контрол. В тази част определението е правилно и следва да се остави в сила. Доводите на частния жалбоподател относно неправилността на Решение № 416/02.03.2023 г. на АС – Пловдив, постановено по адм. дело № 1916/2022 г. са неотносими към спора и не следва да се обсъждат. Насрочването на делото в открито съдебно заседание, въпреки недопустимостта на жалбата не се отразява на правилността на обжалвания съдебен акт. Съдът дължи преценка за допустимостта на жалба във всеки един момент и при констатиране на недопустимост на същата следва да я остави без разглеждане и да прекрати производството по делото. Направените разноски за адвокатска защита от страна на кмета на Община Родопи са свързани с преценката му да обжалва постановения съдебен акт, който предвид чл. 298, ал. 4 АПК не подлежи на обжалване. По отношение на жалбата срещу обжалваното определение в частта му относно присъдените разноски. В тази част частната жалба следва да се разглежда като искане за изменение на определението в частта му относно разноските, предвид нормата на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Действащият ГПК не предвиждаща самостоятелно обжалване на съдебния акт в частта за разноските. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК предоставя възможност на страната да поиска изменението му в частта за разноските от съда, който го е постановил. Поради това компетентен да се произнесе по това искане е тричленният състав на ВАС, постановил обжалваното определение. Частната жалба, в частта и с характер на искане за изменение на постановеното определение в частта му относно разноските следва да му се изпрати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав