Определение № 9268 от 26.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7269/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. София против определение от 15.04.2024 г., постановено по адм. дело № 2875/2024 г. по описа на Върховния административен съд. Иска отмяната му с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3. Ответникът по частната жалба С. Г. А., чрез адвокат в писмен отговор взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Производството по адм. дело № 2875/2024 г. на ВАС съд е образувано по касационна жалба на С. Г. А., чрез адв.., срещу решение № 6685 от 06.11.2023 г., постановено по адм. дело № 4608/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/06/3/0/05316/04/01 от 12.04.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция - гр. София при Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“. С обжалваното определение от 15.04.2024 г. в производство по реда на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 съдът е спрял предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона, на Акт за установяване на публично държавно вземане № 23/06/3/0/05316/04/01 от 12.04.2023 г., издаден от директора на Областна дирекция – гр. София при Държавен фонд „Земеделие“. Производството по адм. дело № 2875/2024 г. на ВАС е приключило с влязло в сила решение № 8192 от 03.07.2024 г. При тези данни, съобразно дължимата се по чл. 218, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК служебна проверка на допустимостта на обжалвания съдебен акт, настоящият петчленен състав на Първа колегия намира, че са налице нововъзникнали факти от значение за правото на жалба, препятстващи развитието на съдебното производство по заявения правен спор. Искането за спиране на предварителното изпълнение на един индивидуален административен акт е средство за защита срещу ефекта, който предварителното изпълнение има върху субективното право, чиято защита се търси в съда чрез оспорването му. Правната възможност съдът да спре допуснатото предварително изпълнение е именно, за да не се накърнят непропорционално права и законни интереси на адресата на акта и да не настъпят за него значителни и трудно поправими вреди до влизане в сила на решението по спора. Мярката е допустима тогава, когато органът, въпреки допуснатото предварително изпълнение, все още не е пристъпил към изпълнението и въпросът по законосъобразността на обжалвания административен акт не е решен с влязъл в сила съдебен акт. В конкретния случай, към настоящия момент е налице влязло в сила съдебно решение по законосъобразността на акта, на който се иска спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. В рамките на висящността на спора пред настоящата инстанция правният интерес от спиране изпълнението на оспорения пред съда акт е отпаднал, което основава недопустимост на съдебния контрол. Последващото отпадане на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на съдебно производство изключва задължението на съда да се произнесе с акт по съществото на спора. Поради изложените съображения обжалваното определение следва да бъде обезсилено, и вместо него са постанови съдебен акт, с който искането се остави без разглеждане, а производството по делото прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд петчленен състав на Първа колегия,