Решение № 103 от 20.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5316/2014 г.

Решение № 103 от 20.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5316/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. А. Б. и В. И. Б. и двамата от [населено място] срещу решение № 842/03.04.2014 г. на САС, ГК, VII състав, постановено по гр. д. № 463/2014 г. с което е потвърдено решение № 7526, постановено на 11.11.2013 г. по гр. д. № 5597/2011 г. СГС, ГК, I-7 състав, с което е развален на осн. чл. 87, ал. 3 ЗЗД договор по силата на който 1. П. В. Г. учредява възмезно в полза на Н. А. Б. и В. И. Б. вещно право на надстрояване на два жилищни етажа и един тавански етаж - ателиета със застроена площ от 171 кв. м. съгласно одобрен архитектурен проект върху двуетажна жилищна сграда в груб строеж, построена в собствения му УПИ № VI-261 в кв. 237 по плана на [населено място], район "С.", местност "П. - Редута"; 2. П. В. Г. и П. П. Г. прехвърлят на Н. А. Б. и В. И. Б. следните недвижими имоти, съставляващи семейна имуществена общност: * ид. част от сутеренния етаж на жилищната сграда със застроена площ от 236,73 кв. м. и * ид. част от търговски обект "Кафе Аператив" със застроена площ от 52,33 кв. м., находящ се на партерния етаж от жилищната сграда, заедно със съответните ид. части, припадащи им се от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, на което е построена сградата като в замяна на така учреденото им вещно право на надстрояване и недвижимите имоти, които придобиват на основание този договор Н. А. Б. и В. И. Б. се задължават да извършат за своя сметка и в полза на П. В. Г. и П. П. Г. всичките строително - ремонтни работи за довършване на изградените в груб строеж - партерен и първи жилищен етаж на съществуващата жилищна сграда по начин, съответстващ на БДС и в срокове и условия, упоменати в предварителния договор, сключен на 03.06.2004 г. помежду им относно застрояване на имота. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, както и за необоснованост. Според касаторите съдът неправилно е приел, че предложението за изпълнение на процесния договор при условията на чл. 87, ал. 3, изр. 2-ро ЗЗД е преклудирано с оглед разпоредбата на чл. 266 ГПК, поради което не е допуснал назначаването на поисканата СТЕ, която да установи по вид и стойност необходимите СМР за нормално обитаване на процесните имоти, както и да определи разумния срок за извършването на тези СМР. Решението е необосновано, доколкото събраните доказателства според касаторите не обосновават извод за неизпълнение на поетите от тях задължения по процесия договор. В тази насока се позовават на представения по делото акт обр. 15 от 28.02.2008 г., както и на "становище" на ищците от 28.01.2010 г., че приемат обекта без забележки и са съгласни същият да се въведе в експлоатация, последвано от издаване на удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация /акт обр. 16/. Застъпва се становище, че в случая не е налице пълно неизпълнение, както и че изпълнената част от задълженията по договора е много по- значителна предвид обстоятелството, че първия етаж на сградата не е бил довършен на етап "груб строеж". С оглед на това касаторите считат, че съдът е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ГПК и да не разваля сключения между страните договор. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба П. В. Г. и П. П. Г. и двамата от [населено място], чрез адв. И. Д. оспорват касационната жалба по същество. Заявяват, че довършителните работи на посочените в договора обекти вече са извършени от тях. Молят решението да бъде оставено в сила. Също претендират разноски. С определение № 1353/29.112.2014 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: "Преклудирано ли е с оглед разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК правото на ответника да предложи изпълнение при условията на чл. 87, ал. 3, изр. второ за първи път пред въззивната инстанция. " Прието е, че по този въпрос липсва съдебна практика, поради което се налага същата да бъде развита, с оглед на което е изпълнен критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В отговор на поставения правен въпрос, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о, приема следното: Съгласно чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД, развалянето на договора, с който се прехвърлят, учредяват прекратяват или признават вещни права не се допуска ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса като съдът според обстоятелствата даде срок за това. Разпоредбата не съдържа ограничение по отношение на това до кой момент в производството, образувано по иск с пр. осн. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, длъжникът може да предложи изпълнение. Точно обратното, буквалното тълкуване на разпоредбата води до извода, че пред всяка инстанция, в която спорът се разглежда по същество, в това число и пред въззивния съд, възможността на ответникът да предложи изпълнение се запазва. Съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок пред първата инстанция. Според чл. 133 ГПК този срок изтича с подаването на отговора на исковата молба. Тази забрана не се отнася единствено до новите обстоятелства и новите доказателства, които не са били могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да ги посочи и представи по обективни причини или са нововъзникнали след подаване на жалбата или отговора на исковата молба. Предложението за изпълнение на договора очевидно не съставлява обстоятелство, нито възражение- правопогасяващо или правоотлагащо, тъй не е насочено към оспорване на самото право на разваляне на договора. Напротив същото съдържа признание относно правопораждащия факт на иска по чл. 87, ал. 1 ЗЗД - наличието на неизпълнение, но се иска даване на възможност договора да бъде изпълнен. По своята същност предлагането на изпълнение се доближава до спогодбата, доколкото цели извънсъдебно уреждане на спора чрез изпълнение/ макар и да е отправено до съда и да подлежи на преценка от него, а не на приемане от другата страна./ Последната аналогия също е в подкрепа на изразеното вече разбиране, че предлагане на изпълнение може да се прави пред всички инстанции, в които спорът се разглежда по същество. Отделен е въпроса дали във връзка предлаганото изпълнение пред въззивната инстанция могат да се събират доказателства /в случая да се назначава експертиза/ за пръв път след като това не е поискано пред първата инстанция като отговора следва да бъде по- скоро отрицателен. Следователно правото на ответника да предложи изпълнение при условията на чл. 87, ал. 3, изр. второ за първи път пред въззивната инстанция не се преклудира с оглед разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК. " Като е приел обратното и не е разгледал предложението за изпълнение съдът е допуснал процесуално нарушение . Направеното в тази насока оплакване в касационната жалба е основателно. В случая обаче не са били налице предпоставките за определяне срок за изпълнение. Съгл. Чл. 87, ал. 3, изр. 2 предложението за изпълнение може да бъде уважено от съда според обстоятелствата като определи срок за това . Следователно съдът не е обвързан с направеното предложение, а извършва преценка на относими обстоятелства, които са конкретни за всеки отделен случай -дали може да се очаква, че изпълнение действително ще настъпи, дали е оправдано предоставянето на такава възможност и пр. В случая предвид продължителния срок на забавата / 7 години след изтичане на първоначално определените срокове и 6 години след сроковете по анекса между страните/, установения обем на неизпълнението и обстоятелството, че ищците са дали веднъж възможност на ответниците да изпълнят задълженията си по договора като са оттеглили предявеният от тях иск за разваляне на договора и са подписали анекс, в който са определени нови срокове за изпълнение, което не е последвало, настоящият състав на ВКС счита, че няма основание за даване на нов срок за изпълнение. Останалите оплаквания в касационната жалба са неоснователни: Съдът подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и направените от него фактически изводи са в съответствие с тях. Показанията на разпитаните по делото свидетели, както заключенията на приетите по делото единична и тройна съдебно - техническа експертизи, сочат на неизпълнение на поетото по договора задължение от ответниците да довършват вече построените в груб строеж партерен и първи жилищен етаж от сградата при спазване нормативните изисквания за тази дейност, изискванията на националните стандарти, както и да предадат обектите в напълно завършен и годен вид за обитаване, като тези фактически констатации не могат да се опровергаят от обстоятелството, че за сградата има съставен акт обр. 15 и обр. 16. Правилен е и извода на въззивният съд, че цитираното в касационната жалба становище от 28.01.2010 г., подписано от ищците, касае извършеното надстрояване на сградата, а не извършването на довършителните работи на партерния и първия етаж. Правилни са изводите на съда и относно това, че неизпълнението, с оглед интереса на кредиторите - ищци, не е незначително. Налице е значително неизпълнение както досежно вида и качеството на работите, които е следвало да бъдат извършени за да бъдат обектите годни за обитаване, така и във времево отношение. Нещо повече ищците заявяват, че сами са извършили работите, които са били в задължение на ответниците, поради което същите нямат интерес от изпълнението. Твърдението, че сутерена и първия етаж не са били на етап груб строеж при подписване на процесния договор се опровергава от съдържанието на самия договор. По изложените съображения съдът правилно е приел, че са налице предпоставките за разваляне на процесния договор и го е постановил. С оглед на това решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.