Определение № 6324 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5119/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на Т. В. П. от гр. Банкя, чрез процесуалния му представител адв. Иванов, срещу разпореждане, имащо характер на определение № 3425 от 01.04.2024г., постановено по адм.д. № 2472/2024г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което на основание чл. 159 т. 5 АПК е оставена без разглеждане като просрочена жалбата му против разрешение за строеж № 3 от 19.01.2024г. на главния архитект на Столична община /СО/ - район „Лозенец“ за обект „подпорна шлицова стена – Етап I – от т. 1, през т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 до т. 7 и от т. 8 до т. 9 на трасировъчния план; Етап II – от т. 10, през т. 11, т. 12, т. 13 до т. 14 от трасировъчния план“, находящ се в ПИ идентификатор № 68134.903.1562, планоснимачен район „Южна градска територия“, 4 – та част, пл. № 1562, УПИ Х – 1562, кв. № 3, м. „НПЗ Хладилника - Витоша“, части Север и Юг, район Лозенец и с което определение производството по делото е прекратено. С частната жалба жалбоподателят твърди неправилност на определението като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 вр. чл. 236 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че оспореното разрешение за строеж му е редовно връчено чрез лицето, с което живее на семейни начала. Посочва, че съдът е приел и от доказателствата е видно, че съобщението за разрешението за строеж е връчено на лице с името Д. И. Н., а лицето, с което живее на семейни начала и с което имат три деца, посочва и представя доказателства, че е с името Д. В. Н.. Поради това твърди, че е необоснован извода на съда, че е бил уведомен за оспореното разрешение за строеж и съответно неправилност на извода на съда, че жалбата му е просрочена. Ответникът Главният архитект на СО – район „Лозенец“ с подадено възражение изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното определение АССГ е приел, че жалбата на Т. В. П. е просрочена, тъй като същият е бил уведомен за оспореното разрешение за строеж на 01.02.2024г. като уведомлението за разрешението за строеж е било връчено чрез куриерска фирма „Спиди“ на лицето Д. И. Н., като се е позовал и на получена справка от куриерската фирма, с която се потвърждава, че съобщението е връчено на Д. Н., след указания дадени по телефона от адресата на пратката за пренасочването й към друг адрес, където е приета от Н.. Поради това и след като е приел, че е известно сред обществото обстоятелството, че Д. И. Н. живее на семейни начала с жалбоподателя, то е достигнал до извод, че следва да се приеме, че жалбоподателят е редовно уведомен за разрешението за строеж на 01.02.2024г., като срокът за оспорване е изтекъл на 15.02.2024г., съответно жалбата подадена на 29.02.2024г. е просрочена. Изложил е съображения и че пратка от посочената куриерска служба може да бъде получена само след представяне на лична карта или с предоставяне на ПИН – код, предварително изпратен на получателя, поради което е приел, че не може да се направи извод, че получателя не е бил упълномощен от жалбоподателя да получи пратката. Определението е неправилно. В АПК и ЗУТ са разписани правила, по които административните актове следва да бъдат съобщени на адресатите и на другите заинтересовани лица. В случая този ред не е спазен. Съдът прави преценка за редовността на уведомяването въз основа на представените доказателства за връчване, а не съобразно „известното сред обществото“ за личните отношения на адресатите. В случая не са представени доказателства за връчване на оспорения акт на жалбоподателя, като не може да се приеме и че съобщението е връчено на лице, което е сред домашните му, предвид представените и пред настоящата инстанция доказателства. Общият ред за получаване на пратки от съответна куриерска фирма, също не е доказателства за наличие на редовно връчване на административния акт, тъй като не са събрани доказателства, че този ред е бил спазен, че жалбоподателят е получил съответен код, че го е предоставил и е оправомощи трето лице да получи пратката. Съдът се позовава на доказателства, представени по делото, а не на предположения, че определено лице е оправомощено да получи съобщението. В случая доказателства за оправомощаване на Д. И. Н. да получи от името на жалбоподателя съобщението за издадения административен акт няма. След като жалбоподателят не е бил редовно уведомен за издадения административен акт, то за него не е започнал да тече срокът за оспоравне, съответно жалбата не е просрочена. Следва да се посочи освен това, че дори да се приеме, че жалбоподателят е бил уведомен на 01.02.2024г., с пратката изпратена по куриерската фирма, е доставено съобщение за издаденото разрешение за строеж. Видно от текста на представеното по делото съобщение за издаването на разрешението за строеж, в него не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване. В този случай е приложима разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от АПК, според която „Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца“. Видно от разпоредбата същата предвижда удължаване на срока за оспорване алтернативно, т.е. ако не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на оспорване акта или в самия акт или в съобщението за изготвянето му. В случая по делото не е представено самото разрешение за строеж, а е представено съобщението, за което се твърди, че е връчено на жалбоподателя, с което адресата е уведомен за изготвянето му, но не е посочено в какъв срок и пред кой орган подлежи на оспорване. Това е основание за приложението на чл. 140 ал. 1 от АПК. Поради това дори и да се приеме, че жалбоподателя е уведомен на 01.02.2024г. /за което няма доказателства/, пак неправилно съдът е приел, че жалбата е просрочена, тъй като в съобщението за издаването на разрешението за строеж не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на оспорване, поради което е приложим удължения двумесечен срок за оспорване съгласно чл. 140 ал. 1 от АПК, считано от 01.02.2024г., който изтича на 01.04.2024г. В тази връзка подадената на 29.02.2024г. жалба е подадена в двумесечния срок по чл. 140 ал. 1 от АПК при наличието на предпоставки за приложимост на тази разпоредба и съответно жалбата не е просрочена. Като е достигнал до обратен извод АССГ е постановил оспореното определение в противоречие със закона, поради което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. По претенциите за разноски на страните, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционния съд, при произнасяне по спора съгласно чл. 226 ал. 3 АПК във връзка с чл. 236 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение