Решение № 10567 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1215/2017 г.

Решение № 10567 от 16.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1215/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на К. В. В., гр. В., ул. "К. В." .№..., вх. "...", ет. ..., ап. ... срещу Решение № 1764 от 25.08.2016 г. на Административен съд, гр. В., постановено по административно дело № 3738/2015 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата му.

С обжалваното решение съдът отменя Ревизионен акт № МД-РА-004 от 24.03.2014 на ревизиращи органи в О. В. в частта, с която на К. В. В. са определени задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г. и определя задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 95,14 лв. за 2008 г., 268,86 лв. за 2009 г. и 268,86 лв. за 2010 г. и за такса за битови отпадъци в размер на 47,11 лв. за 2008 г., 37,64 лв. за 2009 г. и 77,97 лв. за 2010 г., извършва прихващане и определя задължение за внасяне 88,26 лв. данък върху недвижимите имоти за 2010 г. ведно със законната лихва, 63,75 лв. такса за битови отпадъци ведно със законната лихва и законната лихва върху задълженията, с които е извършено прихващане.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - К. В. В., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът е обсъждал въпроси, които не са предмет на спора - данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци за периода 01.01.2008 г. - 01.06.2008 г. Неправилен счита извода на съда за недължимост на лихва върху надвнесените суми по вина на данъчния орган. Несъответен на доказателствата по делото счита извода на съда за ползване на жилището в периода 01.08.2010 г. - 31.12.2010 г.

Неправилно счита тълкуването и прилагането от съда на чл. 169 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Сочи, че алинея 5 на чл. 169 ДОПК влиза в сила на 04.03.2014 г. и касае приложимостта на алинея 4, но към датата на всяко отделно плащане, което е направил в съответствие с посоченото в известието, е изпълнено изискването на алинея 4.

Моли съда да отмени обжалваното решение.

2. Ответникът по касационната жалба - кметът на О. В., не взема становище.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и обосновано.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.

III. Фактите по делото:

1. К. В. В. е собственик на следните недвижими имоти:

а) земя от 21,21 кв. м. - част от урегулиран поземлен имот IV-9,10, находяща се на административен адрес гр. В., ул. "К. В." .№...-61, нотариален акт от 07.10.2005 г.; за имота на 11.11.2005 г. подава декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и е открита партида № 7909038126001;

б) земя от 5,35 кв. м. - част от урегулиран поземлен имот IV-9,10, находяща се на административен адрес гр. В., ул. "К. В." .№...-61, нотариален акт от 07.12.2005 г.; за имота на 12.12.2005 г. подава декларация по чл. 14 ЗМДТ и е открита партида № 7909038126002;

в) жилище и паркомясто - находящи се на административен адрес гр. В., ул. "К. В." .№...-61, разрешение за ползване от 11.06.2008 г., за които на 07.08.2008 г. подава декларация по чл. 14 ЗМДТ; за имота е открита на 11.08.2008 г. партида № 7909038126003; в декларацията не е посочено, че жилището е основно;

г) на 11.08.2008 г. партиди № 7909038126001 и № 7909038126002 са закрити и имотите са включени в партида № 7909038126003.

2. На 28.12.2010 г. г-н В. подава коригираща декларация като декларира жилището като основно.

3. На 11.12.2013 г. началникът на отдел "Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране" в дирекция "Местни данъци" в О. В. възлага извършването на ревизия на г-н В. за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2013 г. на ревизиращи органи в общината.

4. На 17.02.2014 г. ревизиращите органи представят ревизионен доклад № МД-РД-002.

5. На 05.03.2017 г. г-н В. е уведомен за изготвения ревизионен доклад.

6. На 24.03.2014 г. ревизиращите органи издават Ревизионен акт № МД-РА-004, с който определят задълженията на г-н В. за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови услуги за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2013 г., извършват прихващане с подлежащи на възстановяване суми и установяват размера на дължимите за внасяне задължения, както следва:

2008 г.:

данък върху недвижимите имоти: 95,14 лв., внесен - 65,24 лв., дължима сума - 29,90 лв., лихви - 16,93 лв.

такса за битови отпадъци: 81,55 лв.; внесена - 0,00 лв; дължима сума - 81,55 лв.; лихви - 47,12 лв.;

2009 г.:

данък върху недвижимите имоти: 268,86 лв., внесен - 181,48 лв., дължима сума - 87,40 лв., лихви - 38,29 лв.

такса за битови услуги: 102,17 лв.; внесена - 0,00 лв; дължима сума - 102,17 лв.; лихви - 48,81 лв.;

2010 г.:

данък върху недвижимите имоти: 268,86 лв., внесен - 180,60 лв., дължима сума - 88,26 лв., лихви - 29,50 лв.

такса за битови отпадъци: 77,97 лв.; внесена - 0,00 лв; дължима сума - 97,07 лв.; лихви - 27,02 лв.;

2011 г.:

данък върху недвижимите имоти: 141,29 лв., внесен - 178,81 лв., дължима сума - 00,00 лв., надвнесен - 37,50 лв.; лихви - 00,00 лв.

такса за битови отпадъци: 127,97 лв.; внесена - 161,62 лв; дължима сума - 00,00 лв.; надвнесена - 33,91 лв.; лихви - 00,00 лв.;

2012 г.:

данък върху недвижимите имоти: 148,73 лв., внесен - 188,11 лв., дължима сума - 00,00 лв., надвнесен - 39,39 лв.; лихви - 00,00 лв.

такса за битови отпадъци: 134,43 лв.; внесена - 170,04 лв; дължима сума - 00,00 лв.; надвнесена - 35,61 лв.; лихви - 00,00 лв.;

2013 г.:

данък върху недвижимите имоти: 141,29 лв., внесен - 160,01 лв., дължима сума - 00,00 лв., надвнесен - 18,72 лв.; лихви - 00,00 лв.

такса за битови отпадъци: 127,71 лв.; внесена - 160,01 лв; дължима сума - 00,00 лв.; надвнесена - 32,30 лв.; лихви - 00,00 лв.;

прихваната сума:

за данък върху недвижимите имоти 2008 - 2009 г. главница 117,30 лв.; сума за възстановяване от данък върху недвижимите имоти за 2011 - 2013 г. - 95,61 лв.; прихваната сума - 95,61 лв.; остатък за довнасяне - 21,69 лв.;

за такса за битови отпадъци за 2009 г. - 168,95 лв.; сума за възстановяване от такса за битови отпадъци за 2011 г. - 2013 г. - 101, 82 лв.; прихваната сума - 101,82 лв.; сума за довнасяне - 67, 13 лв.

окончателно задължение за внасяне:

данък върху недвижимите имоти: 109,95 лв. и лихви - 84,72 лв.;

такса за битови отпадъци: 145,10 лв. и лихви - 122,95 лв.

7. На 10.05.2014 г. г-н В. обжалва Ревизионен акт № МД-РА-004.

8. На 10.07.2014 г., с Решение № 2291, кметът на О. В. потвърждава Ревизионен акт № МД-РА-004.

9. На 01.12.2014 г., с Решение № 2730, постановено по административно дело № 2697/2014 г., Административен съд, гр. В., отхвърля жалбата на г-н В. срещу Ревизионен акт № МД-РА-004.

10. На 09.12.2015 г., с Решение № 13388, постановено по административно дело № 4076/2015 г., Върховният административен съд отменя Решение № 2730 и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания.

11. На 17.12.2015 г., с Определение № 4160, постановено по административно дело № 3738/2015 г., Административен съд, гр. В., указва на г-н В. да уточни задълженията, определени в Ревизионен акт № МД-РА-004, които обжалва.

12. На 14.01.2016 г. г-в В. уточнява писмено, че:

не обжалва:

данък върху недвижимите имоти за периода:

01.01.2008 г. - 30.06.2008 г. в размер на 0,83 лв. и на 0,21 лв. и лихви съответно - 0,52 лв. и 0,13 лв.; за периода 01.07.2008 г. - 31.12.2008 г. главница в размер на 28,86 лв.

01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. главница в размер на 87,40 лв.;

01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. главница в размер на 88,26 лв.

обжалва:

данък върху недвижимите имоти за периода:

01.07.2008 г. - 31.12.2008 г. - лихви в размер на 16,28 лв.;

01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. - лихви в размер на 38,29 лв.;

01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. - лихви в размер на 29,50 лв.;

такса битови отпадъци:

01.01.2008 г. - 31.12.2010 г. - главница и лихви;

неначисляването на лихви по надвнесени главници за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2013 г.

13. В хода на съдебното производство страните, след указание от съда, са изпълнили дадените в Решение № 13388 на Върховния административен съд указания.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Съдът приема за неоснователен довода на г-н В. за неправилно определяне на данъчната оценка на имота поради неправилното определена зона - първа, а не втора зона, както е деклариран в декларацията по чл. 14 ЗМДТ. В приложените по делото справки за изчисляване на данъчната оценка на имота приложеният коефициент за местоположение е за втора, а не за първа зона.

Неоснователен приема довода за недължимост на лихви за задълженията за данък върху недвижимите имоти за периода 2008 - 2010 г. Факта, че невнесеният данък се дължи на неправилно отразяване на характеристиките на недвижимия имот от администрацията е ирелевантен, тъй като данъкът е дължим в зависимост единствено от характеристиките на имота и определената от общинския съвет ставка.

По отношение на задълженията за такса за битови отпадъци съдът приема, с оглед на подадените от г-н В. декларации за неползване на имота за 2008, 2009 и 2010 г. и с оглед на липсата на установен от общината ред за деклариране на неползване на имота, че в тежест на органа е да докаже ползването на имота. За периода не е регистрирано потребление на вода. За периода 01.09.2009 г. - 31.12.2009 г. и 01.01.2010 г. - 01.07.2010 г. не е регистрирано потребление на електрическа енергия. Потребление на електрическа енергия е регистрирано за месеците август - декември на 2008 г., но то е значително по-ниско от потреблението за съответните месеци в годините, когато е ползван имота, поради което съдът приема, че имотът не е ползван. За периода 01.08.2010 г. - 31.12.2010 г., с оглед на регистрираното потребление на електрическа енергия съдът приема, че имотът е ползван.

С оглед на неползването на имота през 2008 г., 2009 г. и в периода 01.01.2010 г. - 31.07.2010 г. съдът приема, че не се следва определената такса за събиране и сметоизвозване, както и за обезвреждане на битови отпадъци в депо. Дължима е само таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, а за периода 01.08.2010 г. - 31.12.2010 г. таксата е дължима и за трите компонента на услугата.

С оглед на горното съдът приема, че задълженията са за:

2008 г.

данък върху недвижимите имоти:

партида 001 - 01.01.2008 г. - 30.06.2008 г. - 0,83 лв.;

партида 002 - 01.01.2008 г. - 30.06.2008 г. - 0,21 лв.;

партида 003 - 01.07.2008 г. - 31.12.2008 г. - 94,10 лв., внесени 65,24 лв. на 19.09.2008 г., остават за довнасяне - 28,86 лв.;

такса за битови отпадъци - 0,52 промила за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване:

партида 001 - 01.01.2008 г. - 30.06.2008 г. - 0,41 лв.;

партида 002 - 01.01.2008 г. - 30.06.2008 г. - 0,10 лв.

партида 003 - 01.07.2008 г. - 31.12.2008 г. - 46,60 лв.

2009 г.:

данък върху недвижимите имоти - 268,86 лв.; внесени - 181,48 лв. на 28.04.2009 г.; остават за довнасяне - 87,28 лв. с падеж 31.10.2009 г.

такса за битови отпадъци при 0,28 промила за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 37,64 лв.

2010 г.:

данък върху недвижимите имоти - 268,86 лв.; внесени 180,60 лв. на 12.04.2010 г., остават за довнасяне 88,26 лв. с падеж 31.10.2010 г.;

такса за битови отпадъци:

0,28 промила за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за периода до 31.07.2010 г. - 37,67 лв.;

0,72 промила за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо за периода от 01.08.2010 г. до 31.12.2010 г. - 40,33 лв.

По отношение на прихващането съдът приема за неправилно определен момента на настъпване на погасителния ефект - към датата на съставяне на ревизионния акт. Съдът приема, че погасителният ефект настъпва в деня, в който са извършени плащанията, с които са надвнесени суми. Този погасителен ефект към датата на надвнасяне на съответните суми слага край на начисляването на лихви за прихванатите задължения и води до недължимост на лихви от общината.

Съдът приема, че независимо от приемането на чл. 169, ал. 3а ДОПК след датата на обжалвания ревизионен акт, при липсата на други правила приложение следва да намери чл. 76 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), т. е. погасява се първо най-обременителното задължение, а при няколко еднакво обременителни - най-старото. При спазване на така приетото съдът извършва прихващане и определя за довнасяне за 2010 г. за данък върху недвижимите имоти 88,26 лв. и съответната лихва за периода от 01.11.2010 г. до 24.03.2014 г.; за такса за битови отпадъци - 63,75 лв. и лихва върху сумата 4,60 лв. за периода 01.07.2010 г. до 24.03.2014 г. и върху сумата 59,15 лв. за периода от 01.11.2010 г. до 24.03.2014 г., както и задълженията за лихви върху 12 суми, представляващи неплатени в срок задължения за данък и за такса, по главниците на които е извършено прихващане.

Въз основа на горното съдът отменя Ревизионен акт № МД-РА-004 в частта, с която на г-н В. за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г. са определени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци и определя задълженията, извършва прихващане и установява дължимите за довнасяне суми.

Решението в една част е недопустимо, а изводът на съда в допустимата част е частично правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Доводът, които излага в подкрепа на порока необоснованост е досежно извода на съда за ползването на имота в периода 01.08.2010 г. - 31.12.2010 г. Доводите, които излага в подкрепа на порока нарушение на материалния закон са относно дължимостта на лихвите и приложимостта на чл. 169 ДОПК.

Касаторът твърди също, че съдът е обсъждал въпроси, които не са били предмет на спора, макар да не поддържа довод за недопустимост на обжалваното решение.

1. По допустимостта на обжалваното решение:

Видно от уточняваща молба на касатора от 14.01.2015 г. при новото първоинстанционно разглеждане на делото той не оспорва определените му задължения за главница за данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г. Обжалва единствено определените за задълженията за периода 01.07.2008 г. - 31.12.2010 г. лихви, както и задълженията за такса за битови отпадъци.

Съдът, независимо от пунктуалното уточнение, което касаторът е направил, се произнесъл и по дължимостта на главницата на данъка върху недвижимите имоти за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г. Сезирането на съда е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното решение. Постановяването на съдебно решение, без съдът да е надлежно сезиран прави същото в съответната част недопустимо. Факта, че с решението си съдът фактически е потвърдил определените с ревизионния акт задължения за главница за данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г., не променя извода за недопустимост на съдебното решение в тази част.

За допустимостта на съденото решение касационният съд е длъжен да следи и служебно с оглед на чл. 218, ал. 2 АПК.

С оглед на горното решението на съда в частта, с която определя на касатора задължение за главница за данък върху недвижимите имоти за имот по партида 001 за периода 01.01.2008 г. - 30.06.2008 г. в размер на 0,83 лв.; за имот по партида 002 за периода 01.01.2008 г. - 30.06.2008 г. в размер на 0,21 лв.; за имот по партида 003 за периода 01.07.2008 г. - 31.12.2008 г. в размер на 94,10 лв.; за имот по партида 003 за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. в размер на 268,86 лв.; за имот по партида 003 за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. в размер на 268,86 лв. като недопустимо следва да бъде обезсилено и съдебното производство в тази част прекратено.

2. По ползването на имота в периода 01.08.2010 г. - 31.12.2010 г.:

Ползването на имота е относимо за задължението за такса за битови отпадъци. То няма отношение към задължението за данък върху недвижимите имоти - чл. 13 ЗМДТ.

Видно от доказателствата по делото безспорно е, че за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. касаторът е декларирал, че няма да ползва имота. Органът е приел, че имотът е ползван през цялата 2008 г., осем месеца от 2009 г. и пет месеца от 2010 г., тъй като при извършена от органа по приходите проверка е констатирано ползване на електрическа енергия.

За 2008 и 2009 г. съдът приема, че имотът не е ползван въпреки установеното ползване на електрическа енергия за периода 08. - 12.2008 г., но за период 01.08.2015 г. - 31.12.2015 г. приема, че имотът е ползван с оглед на установеното количество потребена електрическа енергия. Именно този извод на съда касаторът счита за необоснован. Доводът е неоснователен.

Декларацията за неползване на имота е въведена от законодателя с цел създаване на правна възможност за доказване на релевантния факт на неползване на имота. Тъй като доказването на неползването на имота би било доказване на отрицателен факт, а отрицателният факт е нещо, което не се осъществило в релевантния минал времеви период, поради което не е оставил материални следи, които да бъдат доказани, законодателят е създал възможността за деклариране на неползването на имота. Но декларацията за неползване на имота не е необорима законова презумпция. Тогава, когато в рамките на декларирания период на неползване на имота, органът установи доказателства за ползването му, таксата за битови отпадъци е дължима, с оглед на установеното.

При доказаната употреба на електрическа енергия от имота в периода 01.08.2010 г. - 31.12.2010 г. правилен и обоснован е изводът на съда за доказано от органа ползване на имота за този период.

Следва да се посочи, че законът никъде на определя минимални граници на ползвана електрическа енергия, при които може да се направи обоснован извод, че имотът не е ползван. Колко електрическа енергия е ползван от един имот зависи от интензитета на консумация на електрическа енергия. Съдът, без извода му да почива на обективни доказателства, е приел, че употребената в периода електрическа енергия е твърде малка в сравнение с тази, която касаторът потребявал в периода след 2011 г. и направил извод, че имотът не е ползван. Този извод на съда е необоснован, но тъй като в тази част съдът не е сезиран с жалба не може да се произнесе.

При така установеното неползване на имота в периода 01.01.2008 г. -30.07.2010 г. и ползване на имота в периода 01.08.2010 г. - 31.12.2010 г. правилен е изводът на съда за дължимост на задължението за такса за битови отпадъци за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г. за компонентата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Но съдът неправилно е определил размера на таксата за 2008 г. Определената от общинския съвет ставка за размера на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2008 г. е 0,52 промила. При данъчна оценка на имота по партида 001 793,50 лв. за периода 01.01.2008 г. - 30.06.2008 г. дължимата такса е 0,21 лв. Съдът е определил размер на дължимата такса 0,41 лв., тъй като не е отчел, че за този имот по тази партида таксата е определена само за първата половина на годината. За имота по партида 002, при данъчна оценка 201,50 лв., съдът е определил размер на таксата 0,10 лв. вместо дължимата 0,05 лв., тъй като не е отчел, че таксата за имота по тази партида е също само за първата половина на годината. За втората половина на годината, поради обединението на трите имота в една обща партида, е определена обща данъчна оценка на имота 89 620,00 лв., при което за втората половина на годината дължимата такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е 23,30 лв., а не 46,60 лв., както е определил съдът. Следователно, общият размер на дължимата за 2008 г. такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е 23,56 лв. - точно толкова, колкото е определил и органът, а не 47,11 лв. (46,60 лв. + 0,41 лв. +0,10 лв.) както е определил съдът. В случая, съдът е определил по-висок размер на дължимата от касатора такса, което е изрично забранено с разпоредбата на чл. 160, ал. 5 ДОПК.

С оглед на това в тази част обжалваното решение за определената такса в размер над 23,56 лв. до 47,11 лв. е неправилно.

По отношение на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2009 г. съдът правилно е определил размера. При определена от общинския съвет ставка 0,28 промила и данъчна оценка на имота 134 430,10 лв. дължимата такса е 37,64 лв.

По отношение на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2010 г. съдът, при данъчна оценка на имота 134 430,10 лв. и ставка 28,0 промила, правилно е определил размер на таксата от 37,64 лв.

Правилно съдът е определил и размера на дължимата такса за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци за периода 01.08.2010 г. - 31.12.2010 г. При данъчна оценка на имота 134 430,10 лв. и определена от общинския съвет ставка от по 0,62 промила за сметосъбиране и 0,10 промила за обезвреждане дължимата за периода такса за сметосъбиране и сметоизвозване е в размер на 34,73 лв., а за обезвреждане - 5,60 лв. - точно толкова, колкото е определил и органът.

Съдът неправилно е приел недължимост на таксата за обезвреждане на битови отпадъци за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г. Подаването на декларация за неползване на имота има отношение към услугата сметосъбиране и сметоизвозване, но не и към услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Услугата обезвреждане на отпадъците е предназначена както за довършване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване - с цел изпълнение на задължението на лицето, при чиято дейност се образуват отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, така и за довършване на услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Тъй като обаче настоящото производство е образувано по касационна жалба на г-н В. - задълженото лице, съдът не може да влошава положението му. Органът не е обжалвал решението в тази част, поради което приетото по отношение на услугата обезвреждане на битови отпадъци не може да бъде променяно от касационния съд.

С оглед на горното дължимата от касатора такса за битови отпадъци е, както следва:

За 2008 г. за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 23,56 лв.

За 2009 г. за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 37,64 лв.

За 2010 г. за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване 37,64 лв. и за услугата сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци за периода 01.08.2010 г. - 31.12.2010 г. съответно 34,73 лв. и 5,60 лв.

Недължима е определената в ревизионния акт такса, както следва:

за 2008 г. за услугите сметосъбиране и сметоизвозване и за услугата обезвреждане за имот по партида 001 - съответно 0,40 лв. и 0,11 лв.; за имот по партида 002 - съответно 0,10 лв. и 0,03 лв.; за имот по партида 003 - съответно 44,81 лв. и 12,55 лв. или общо 58,00 лв.

за 2009 г. за услугите сметосъбиране и сметоизвозване - 55,56 лв. и обезвреждане - 8,96 лв. или общо 64,52 лв.

За дължимата и неплатена в срок такса е дължима лихва считано от датата, на която таксата е била дължима до датата на издаване на ревизионния акт - 24.03.2015 .

С оглед на горното доводът на касатора досежно необосноваността на извода на съда за ползване на имота в периода 01.08.2010 г. - 31.12.2010 г. е неоснователен, но е налице неправилност на съдебното решение досежно определянето на размера на таксата.

3. По дължимостта на лихва за задълженията за данък върху недвижимите имоти за периода 01.07.2008 г. - 31.12.2010 г.:

От доказателствата по делото е безспорно, че в подадената на 11.08.2008 г. декларация по чл. 14 ЗМДТ г-н В. не е декларирал, че процесното жилище е основно и не е посочил в коя зона на гр. В. се намира жилището. В изпратеното му съобщение по чл. 23 ЗМДТ размерът на данъка е определен с 50% намаление на основание чл. 25, ал. 1 ЗМДТ - като за основно жилище, и данъчната оценка е определена за първа зона, въз основа на служебно вписване в партидата. Безспорно е също, че г-н В. е заплатил в срок визирания в съобщението данък за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г., но при извършената ревизия е установена липса на основание за приложимостта на чл. 25, ал. 1 ЗМДТ, както и за определяне на данъчната оценки при коефициент за зона първа, а не втора.

Спорът е не за дължимостта на главниците за данъка върху недвижимите имоти за периода 01.07.2008 г. - 31.12.2010 г., а за дължимостта на лихвите.

Както обосновано приема и съдът съобщението по чл. 23 ЗМДТ не е влязъл в сила индивидуален административен акт и поради това посочената в него стойност на задължението може да бъде променена при установени несъответствия със законовите изисквания, разбира се, ако не е изтекъл срока по чл. 109, ал. 1 във вр. с чл. 108, ал. 2 ДОПК, което в случая не е налице.

Задължението за данък възниква по силата на правна норма - с осъществяването на визирания в правната норма фактически състав. Поради това, тогава, когато по една или друга причина задължението е неправилно установено в съобщението по чл. 23 ЗМДТ за органа съществува задължение да определи верния размер на данъка.

С оглед на така съществуващата нормативна уредба и при отчитане на факта, че задълженията не са определени с влязъл в сила акт на орган по приходите правилно съдът приема, че лихвата е дължима от датата на която задължението е следвало да бъде платено. Видно от мотивите на съдебното решение съдът правилно е определил дължимост на лихвата за невнесените в срок задължения за данък върху недвижимите имоти.

За периода 01.07.2008 г. - 31.12.2008 г. лихвата е в размер на 16,28 лв. За 2009 г. е в размер на 38,29 лв., а за 2010 г. - в размер на 29,50 лв.

4. По приложимостта на чл. 169 ДОПК:

Касаторът твърди, че съдът неправилно е приложил чл. 169 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват в последователност главница, лихви, разноски. Към датата на издаване на обжалвания ревизионен акт, както сочи и съдът, няма разпоредба, която да определя начина на погасяване на публичните вземания, породени от задължения за местни данъци и такси. Но доколкото става въпрос за публични вземания, то обективно погасяването следва да става с оглед на правилото по чл. 169, ал. 5 ДОПК, редакция към датата на издаване на ревизионния акт, т. е. погасява се задължението от съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако друго не е предвидено в закон, а то не е. Касаторът твърди, че съдът извършил прихващане на надвнесени с невнесени суми, за които е задължен с обжалвания акт и това прави съдебното решение неправилно. Но целта на прихващането е именно да не се извършва плащане на дължимото публично вземане тогава, когато задълженото лице е надвнесло суми за публични вземания.

Съгласно чл. 168, ал. 1, т. 2 ДОПК прихващането е способ за погасяване на задължение за публично вземане, т. е. тогава, когато лице е задължено за едно публично вземане, но в същото време е налице надвнесено публично задължение неплатеното публично вземане може да се погаси чрез прихващане. Това прави неоснователен довода на касатора за неправилно тълкуване и прилагане от съда на закона. Що се отнася до довода за необсъждане от съда на останалите разпоредби на чл. 169 ДОПК следва да се посочи, че съгласно чл. 142, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК преценката за съответствие на един индивидуален административен акт, какъвто е ревизионният акт, с материалния закон се извършва към датата на издаване на акта. В случая, това значи към 24.03.2015 г.

Доводите си за неправилно приложение на чл. 169 ДОПК касаторът развива, за да обоснове неправилност на приетото от съда досежно момента, от който се дължат лихви за надвнеси суми за задължения за данък върху недвижимите имоти. Но тази разпоредба има за предмет да определи не от кой момент се дължат лихви, а да определи последователността на погасяване на задълженията. Член 129 ДОПК е този, който определя от кога се дължат лихви на надвнесени суми за публични вземания. Съгласно чл. 129, ал. 6 ДОПК лихви се дължат за изтеклия период, когато сумите са внесени въз основа на акт на орган по приходите. Когато сумите не са внесени въз основа на акт на орган по приходите, както е в случая, сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1-4. Този ден, в случая, съвпада с датата на издаване на ревизионния акт, защото инициативата за прихващането е на органа, а не е по молба на касатора.

С оглед на това правилен е крайният извод на съда за недължимост на лихви върху надвнесените суми за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци за 2011 г., 2012 г. и 2013 г.

Неправилно обаче съдът приема за приложима разпоредбата на чл. 76 ЗЗД досежно начина на погасяване на публичните задължения. Поради празнотата в нормативната уредба съдът прилага аналогия на закона. Но предпоставка за прилагане на аналогия на закона е не само подобието в случаите, при които единият е уреден в закона, а другият не е. Попълването на празнотите в правото чрез аналогия на закона по принцип се прилага в случаи, които спадат към една и съща правна област. В случая, става въпрос за частно и за публично право. С оглед на това попълването на празнотите в правото чрез прилагане по аналогия на закона следва да се направи с регламентацията на същата материя, т. е. на публичните задължения.

Прилагайки по аналогия разпоредбите на чл. 129, ал. 5 и 6 ДОПК би трябвало погасяването в случая да се извърши чрез погасяване на задълженията от съответния вид, срокът за внасяне на които изтича най-рано към датата на плащането, а ако срокът на две публични задължения от един и същи вид изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. Съгласно алинея 6 към погасяване на лихви се пристъпва след погасявате на всички главници на задълженията.

В случая задълженията са от два различни вида - задължения за данък и за такса, но и сумите, с които следва да се извърши погасяването чрез прихващане са от същите тези два вида. С оглед на това следва сумите от недължимо платения данък върху недвижимите имоти да погасят задължението за главница за данъка върху недвижимите имоти, а сумите от недължимо платена такса за битови отпадъци да погасят задълженията за главница за таксата за битови отпадъци.

Това значи, че установените суми от недължимо платен данък върху недвижимите имоти в размер на 95,61 лв. (37,50 лв. за 2011 г.; 39,39 лв. за 2012 г. и 18,72 лв. за 2013 г.) следва да погасят задълженията за главници за данък върху недвижимите имоти за 2008 г. - 0,83 лв. за имот 001 за периода 01.01.2008 г. - 30.06.2008 г.; 0,21 лв. за имот 002 за периода 01.01.2008 - 30.06.2008 г.; 28,86 лв. за имот 003 за периода 01.07.2008 г. - 31.12.2018 г.; 65,71 лв. за имот 003 за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г. Непогасени остават задължения за 21,69 лв. (87,40 лв. - 65,71 лв. задължение за 2009 г.) и задължение за 88,26 лв. за 2010 г.

От установените недължимо платени задължения за такса битови отпадъци в размер на 168,95 лв. (33,91 лв. за 2011 г.; 35,61 лв. за 2012 г.; 32,30 лв. за 2013 г.) следва да бъдат погасени задълженията за такса върху битовите отпадъци за 2008 г. - за имот 001 за периода 01.01.2008 г. - 30.06.2008 г. 0,21 лв.; за имот 002 за периода 01.01.2008 г. - 30.06.2008 г. 0,05 лв.; за имот 003 за периода 01.07.2008 г. - 31.12.2008 г. - 23,30 лв. За 2009 г. за имот 003 - 37,64 лв. За 2010 г. за имот 003 за периода 01.08.2010 г. - 31.12.2010 г. - 34,73 лв. за сметосъбиране и сметоизвозване; за същия период 5,60 лв. за обезвреждане и 0,29 лв. за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. Непогасено остава задължението за 37,35 лв. за такса за битови отпадъци за 2010 г. за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

Касаторът би следвало да остане задължен за данък върху недвижимите имоти за 2009 г. за 21,69 лв. и за 2010 г. за 88,26 лв. Но тъй като първоинстанционният съд с решението си, след извършеното прихващане, е постановил за дължимо единствено задължението от 88,26 лв. за данък върху недвижимите имоти за 2010 г. касационният съд не може да влошава положението на касатора, поради което дължимо остава единствено задължението за 88,26 лв.

Първоинстанционният съд след прихващане е оставил задължение за такса за битови отпадъци на касатора за главница за 63,75 лв. Това значи, че съдебното решение следва да бъде отменено за разликата над 37,35 лв.

Тъй като чрез прихващането не са погасени задълженията за лихви касаторът остава задължен за тях. Лихвите са в размер на:

за данък върху недвижимите имоти:

0,52 лв. за имот по партида 001 за периода 01.01.2008 г. - 30.06.2008 г.;

0,13 лв. за имот по партида 002 за периода 01.01.2008 г. - 30.06.2008 г.;

16,28 лв. за имот по партида 003 за периода 01.07.2008 г. - 31.12.2008 г.

38,29 лв. за имот по партида 003 за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г.

29,50 лв. за имот по партида 003 за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г.

за такса за битови отпадъци:

0,52 лв. за имот по партида 001 за периода 01.01.2008 г. - 30.06.2008 г.;

0,03 лв. за имот по партида 002 за периода 01.01.2008 г. - 30.06.2008 г.;

13,69 лв. - 7,00 лв. за периода от 01.10.2008 г. и 6,69 лв. за периода от 01.12.2008 г. за имот по партида 003 за периода 01.07.2008 г. - 31.12.2008 г.

17,55 лв. - 4,83 лв. от 01.05.2009 г.; 4,64 лв. от 01.07.2009 г.; 4,35 лв. от 01.10.2009 г.; 4,18 лв. за имот по партида 003 за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2009 г.

28,88 лв. - 7,81 лв. от 01.05.2010 г.; 7,47 лв. от 01.07.2010 г.; 6,97 лв. от 01.10.2010 г.; 6,63 лв. от 01.12.2010 г. за имот по партида 003 за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г.

Общото задължение за лихва е в размер на 145,39 лв. Тъй като установено с обжалваното съдебно решение задължение за лихва е в размер на 130,36 лв. - т. 1 - 14 включително, съдът не може да утежни положението на касатора. С оглед на това следва да остане в сила постановеното от първоинстанционния съд задължение за лихви като размер.

С оглед на горното съдът следва да обезсили съдебното решение в частта, с която е отменен Ревизионен акт № МД-РА-004 и вместо него са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и да прекрати съдебното производство в тази част, да отмени решението в частта за прихващането и в частта за определено задължение за такса за битови отпадъци в размер над 37,35 лв. и да остави в сила решението в останалата част.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд