Определение № 436 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 230/2011 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. С определение № 3512 от 01.03.2011 г. по ч.гр.д. № 181/2011 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение от 27.09.2010 г. по гр.д. № 6062/2009 г. на Софийски районен съд, с което е наложена глоба в размер на 300 лева на адвокат Е. И. от Софийска адвокатска колегия. Срещу определението на Софийски градски съд е постъпила частна жалба от адвокат Е. И. от [населено място]. Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК. Обстоятелствата по делото са следните: В производството по гр.д. № 6062/2009 г. на Софийски районен съд, 81 състав, адвокат Е. И. е участвала в качеството на процесуален представител на ответника А. М. М.. В съдебно заседание на 27.09.2010 г., проведено в отсъствие на ответника и пълномощника му, съдът е наложил на основание чл. 89, ал.2 ГПК глоба на адвокат Е. И. поради това, че в указания и срок не е представила доказателства, удостоверяващи ползването на платен годишен отпуск към 14.09.2010 г. Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 3512 от 01.03.2011 г. по ч.гр.д. № 181/2011 г. на Софийски градски съд. Въззивният съд е приел, че адвокат И. не е изпълнила указанията на съда – не е представила доказателствата, че към датата на провеждане на съдебно заседание на 14.09.2010 г., отложено по нейна молба, е ползвала платения си годишен отпуск, поради което съдът законосъобразно е наложил имуществена санкция и на основание чл. 89, т.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд - повдигнатият от касационния жалбоподател процесуалноправен въпрос (след уточнението му съобразно т.1 от ТР № 1/2010 г. ОСГТК ВКС) относно предпоставките за налагане на глоба за нарушения при разглеждане на делото е от значение за точното приложение на чл. 89 ГПК и за развитието на правото. Съгласно чл. 89 ГПК, съдът налага глоба за нарушения на реда в съдебно заседание и за неизпълнение на разпорежданията му. Санкцията по чл. 89 ГПК е приложима не само по отношение на страните по делото, но и спрямо всяко лице, присъстващо в съдебната зала, което нарушава реда в съдебното заседание или по какъвто и да е начин препятства установения в закона ред за провеждането му. Разпорежданията на съда, обезпечаващи реда в съдебната зала са задължителни за всички присъстващи на съдебното заседание лица, а неизпълнението на тези разпореждания е основание по чл. 89, т.2 ГПК за налагане на глоба на нарушителя. Предвид изложеното, налагането на глоба на основание чл. 89, т.2 ГПК на процесуалния представител на страната, който не е участвал в съдебното заседание – не е отказал да изпълни разпореждания на съда, свързани с обезпечаване реда по време на съдебно заседание е в нарушение на закона. При липсата на доказателства, установяващи обективна пречка за присъствие на адвоката в съдебното заседание за разглеждане на делото, съдът следва да даде ход на делото в негово отсъствие, но не може да приложи санкцията по чл. 89, т.2 ГПК поради непредставяне на доказателства за причините за отсъствието. Несъобразявайки изложеното, въззивния съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 278, ал.2 ГПК следва да бъде постановено определение по съществото на процесуалния въпрос, с което наложената санкция по чл. 89, т.2 ГПК бъде отменена. Делото следва да бъде върнато на Софийски градски съд за образуване на въззивно производство по въззивна жалба вх. № 20515 от 16.11.2010 г., подадена от А. М. М. срещу решение № ІІІ-81-167 от 21.10.2010 г. по гр.д. № 6062/2009 г. на Софийски районен съд, 81 състав. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение