Определение № 359 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3859/2019 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.5 от ГПК. Постъпило е искане от частния съдебен изпълнител Р. Д. за превеждане по негова сметка на внесената от Община Летница сума в размер на 110 000 лв. като обезпечение за спиране изпълнението на осъдително въззивно решение за тази сума. Съдебният изпълнител счита, че след като въззивното осъдително решение е потвърдено, гаранцията следва да послужи за удовлетворяване вземането на кредитора. Посочва, че длъжникът и кредиторите са дали съгласие сумата да бъде използвана за погасяване на част от задължението по изпълнителното дело. Взискателите Д. Ч. Д., Л. Д. Д. и М. Б. Д. са поискали по изпълнителното дело изпълнението да се извърши чрез превод на сумата по сметката на съдебния изпълнител. Длъжникът Община Летница в отговор с вх. № 9765 от 10.12.2020 г. е дал съгласие внесената като обезпечение сума да бъде преведена по сметката на съдебния изпълнител, за да послужи за погасяване на част от задължението. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като прецени данните по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното: С определение № 126 от 28.05.2020 г. по настоящото дело е спряно изпълнението на решение № 176 от 15.07.2019 г. постановено по гражданско дело № 61 по описа за 2019 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 274 от 10.12.2018 г. по гр.д. № 112 по описа за 2018 г. на Ловешкия окръжен съд и е постановено друго за осъждане на Община Летница да заплати на основание чл.50 от ЗЗД на Д. Ч. Д. 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, на Л. Д. Д. 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 4 385,60 паунда обезщетение за имуществени вреди/разходи за погребение/ и на М. Б. Д. 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от станалата на 6.11.2015 г. злополука, довела до кончината на Й. А. Д. в резултат на срутище в местността „Марата“ Въззивното решение е потвърдено с решение № 103 от 27.10.2020 г по настоящото дело. При тези данни искането на съдебния изпълнител е основателно. Въззивното решение, с което длъжникът е осъден да заплати на взискателите внесените като обезпечение суми, вече е влязло в сила и подлежи на изпълнение. Целта на внесеното обезпечение е да послужи за удовлетворяване на кредитора по това вземане. Ето защо внесената сума трябва да бъде освободена и да бъде преведена по сметката на съдебния изпълнител, който е образувал изпълнително дело за погасяване на процесните вземания, чието съществуване е потвърдено с решенето на ВКС. В този смисъл относно възможността съдът да преведе сумата по сметката на съдебния изпълнител са мотивите на т.2 на ТР № 6 от 23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение