Определение № 3712 от 17.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2408/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. К. А., чрез адв. А. А., срещу определение № 2187/30.04.2025 г., постановено по гр. д. № 2353/2023 г. на ВКС, IV г. о., с което е оставена без разглеждане и е прекратено производството по подадената от жалбоподателя молба за отмяна на влязлото в сила решение № 50003/30.01.2023 г. по гр. д. № 1199/2022 г. на ВКС, ІІІ г. о. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Ответната страна – Прокуратура на РБ, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: С атакуваното определение е прието, че молбата за отмяна е недопустима за разглеждане, тъй като в същата липсва конкретна обосновка на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. Въпреки изрично дадените от съда указания, изложените от молителя оплаквания касаят общо неправилността на атакуваното съдебно решение, без да може да се изведе хипотезата на някое от изчерпателно и конкретно визираните в закона основания, с които се свързва допустимостта на производството по чл. 303 и сл. ГПК. Обжалваното определение е правилно. Отмяната по реда на чл. 303 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни решения не е фаза от исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброените в чл. 303 ГПК причини. Подадената от страната молба за отмяна съдържа само доводи и оплаквания, относими за инстанционното производство по обжалване на съдебно решение - за неправилно приложение на материалния закон, за необоснованост на съдебния акт и за допуснати процесуални нарушения при събирането, оценката и анализа на доказателствата по делото. Тези оплаквания са неотносими за извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения, което се развива само на изрично и изчерпателно регламентираните от законодателя основания, които страната трябва не само да посочи цифрово, но и надлежно да аргументира. В случая липсва изложение, съдържащо точно и конкретно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, заедно с доказателствата, които ги установяват, а чрез молбата за отмяна се цели да се постигне ревизиране на неблагоприятно за молителя решение, но без действително да са надлежно обосновани и да са налице предпоставките за отмяна. Ето защо, правилно с обжалваното определение молбата за отмяна е счетена за недопустима за разглеждане по същество и производството по делото е прекратено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение