Определение № 11008 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8565/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е частна жалба от „Агропрогрес - БГ“ ЕООД, ЕИК 204071580, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул.“Алея Момина сълза„ № 2, бл. 28, представлявано от Д. А. И., чрез адв. Василев, срещу Определение № 1882/13.06.2024 г., постановено по адм. дело № 168/2024 г. по описа на Административен съд Русе /АС - Русе/, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“/ДФЗ/, да се произнесе по искане с вх. № 02-180-2600/806#4 от 02.01.2024 г., във връзка с подадено заявление с вх. №18/677934/0141021 от 20.03.2018 г. и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател обжалва определението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Иска да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствени действия. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна - Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение първоинстанционният съд, въз основа на събраните по делото доказателства и след анализ на предвиденото в нормативната уредба относно подпомагането на земеделските производители и института на мълчаливия отказ, е приел, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.58, ал.1 от АПК. Съдът е изложил доводи, че липсата на произнасяне от административния орган по подаденото заявление представлява мълчалив отказ, съответно е налице годен за обжалване акт и за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване. При преценка на допустимостта на подадената жалба съдът е приел, че в конкретния случай е приложимо правилното на чл. 57, ал.4 от АПК и най - късната дата, на която е трябвало да се произнесе компетентният орган е 09.01.2024 г., като с оглед разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК срокът за обжалване на мълчаливия отказ е изтекъл на 12.02.2024 г., поради което жалбата, подадена на 15.02.2024 г., е просрочена. При така изложените доводи е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно, като краен правен резултат, при корекция на мотивите на съда относно приетото, че е формиран мълчалив отказ, съответно за просрочие на жалбата против него. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че в случая е налице мълчалив отказ. Видно от представената по делото административна преписка дружеството е подало заявление за помощ за реализирането на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците с дата на подаване на заявлението 20.03.2018 г. и номер на заявлението 18/677934/14021 от 20.03.2018 г. На 25 и 26.02.2019 г. дружеството е депозирало придружителни писма с документи, във връзка с отчитане изпълнението на изискванията по ангажимента от 2018 г. – копия от ВМС за закупени и реализирани птици, копия от банкови извлечения за заплащане на закупени птици, дневници за смъртността, протоколи от изпитване на фураж, регистрационна карта за земеделски стопанин, справка за отчетени подпомогнати животни и др. С писмо от 02.08.2021 г. дружеството е поискало да бъдат отстранени неточности в представения му договор, като бъде коригирана началната дата. На 14.04.2022 г. между ДФЗ и „Агропрогрес - БГ“ ЕООД е сключен договор №18/677934/0174554 за предоставяне на държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците на земеделски стопани регистрирани по реда на Наредба №3 от 1999 г., в който като начална дата е посочена 29.03.2019 г. С Покана от 06.06.2022 г. до Изпълнителния директор на ДФЗ дружеството е поискало изплащане на поетия ангажимент през 2018 г., както и да бъде изменен сключеният договор от 14.04.2022 г., в който за начална дата на ангажимента да се посочи 20.03.2018 г., вместо 29.03.2019 г. На 15.06.2022 г. до дружеството е отправен официален отговор, че страните вече са постигнали съгласие за началната дата на ангажимента. На 02.01.2024 г. дружеството е депозирало заявление с вх. № 02-180-2600/806#4, с което е сезирало Изпълнителния директор на ДФЗ да изпълни задължение, като се произнесе с решение по подадено заявление № 18/677934/0141021 от 20.03.2018 г. във връзка с държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, прием 2018-2022 г.“ за изпълнен ангажимент през 2018 г. Изрично е посочено, че от страна на бенефициера са изпълнени всички изисквания, като са отчетени 12 500 бр. птици с придружителни писма от 25.02.2019 г. и 26.02.2019 г. По това искане ответната страна е изпратила повторно отговор с изх. № 02-180-2600/806#5 от 10.01.2024 г., в който уведомява заявителя, че с подписването на договора от 14.04.2022 г., страните са постигнали съгласие за начална и крайна дата за неговото изпълнение. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция счита, че не е формиран мълчалив отказ по подаденото заявление. Доводите на съда за просрочие на жалбата против формиран мълчалив отказ не могат да бъдат споделени. В случая липсват данни, които да обосновават приложение на фикцията мълчалив отказ, тъй като с писмо от № 02-180-2600/806#5 от 10.01.2024 г. изрично е посочено, че с подписването на договор № 18/677934/0174554/14.04.2022 г. за предоставяне на държавна помощ „Помощ при реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, страните са постигнали съгласие за началната и крайната дата за неговото изпълнение. Ето защо доколкото изводите на първоинстанционния съд не променят основния извод за недопустимост на производството и не се отразяват на правилния краен резултат, то определението следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение