Решение № 6959 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2081/2021 г.

Решение № 6959 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2081/2021 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Д., подадена чрез процесуалния й представител адв. Е. Д., срещу решение № 37 от 03.11.2020 г., постановено по адм. дело № 402/2020 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 430/10.07.2020 г. на кмета на община Ветово, с която е наредено Д. да премахне незаконен строеж: "Едноетажна жилищна сграда" в УПИ V-1376, кв. 118 по плана на град Ветово. Жалбоподателката поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на кмета на община Ветово да бъде отменена. Ответникът - кметът на община Ветово не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд – Русе е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Аргументирани, в съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225 а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж – едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 72, 52 кв. м, разположена в югозападната част на УПИ V-1376, кв. 118 по плана на град Ветово. Строежът е от пета категория и е изграден в периода 2018 – 2019 г. без разрешение за строеж и без одобрени строителни книжа. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж. В случая разрешение за строеж за сградата не е издавано, а представените проекти не са одобрени от компетентния орган, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Като изграден в периода 2018 – 2019 г. съгласно твърденията в жалбата, строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо правилно е прието, че същият подлежи на премахване и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Възражението на касационната жалбоподателка, че не е извършител на строежа и не следва да отговаря за премахването му, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 225 а, ал. 5 от ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строежа или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Преценката срещу кое от посочените лица да образува и приключи процедурата по установяване на незаконния строеж е на компетентния административен орган. В случая жалбоподателката Д. Д. е собственик на УПИ V-1376, кв. 118 по плана на град Ветово и възложител на строежа, както признава в жалбата до административния съд. Следователно като собственик и възложител на незаконния строеж жалбоподателката отговаря за неговото премахване, а доводите в обратния смисъл са неоснователни. Преценката на първоинстанционния съд, че издадената заповед отговаря на изискванията за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК и не нарушава чл. 8 от КЗПЧОС, е правилно и се споделя от настоящия състав. Чл. 8, ал. 1 от конвенцията гарантира правото на жилище, а чл. 8, ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса. Съгласно последния текст намесата на държавните власти е допустима в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В случая условията на чл. 8, ал. 2 от конвенцията са изпълнени. Сградата, описана в заповедта, не представлява единствено жилище на жалбоподателката и семейството й. Доказателства за обратното не са ангажирани, а дори е установено, че жалбоподателката живее в Холандия, малолетните й деца не обитават жилището, а родителите й притежават друг жилищен имот в същото населено място. Поради това не може да се приеме, че правото на жилище на страната е нарушено. В разглежданата хипотеза намесата на държавата е осъществена при условията, регламентирани в чл. 8, ал. 2 от конвенцията - засягането на интересите на жалбоподателя е предвидено в закона, който регламентира премахване на строежи, изградени без строителни книжа, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Мярката е насочена към охрана на здравето на обитателите, както и към осигуряване безопасност на строежа и защита на останалите граждани. В този смисъл следва да се посочи, че разрешителният режим за строежи е свързан със спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост на строежите и е въведен с цел опазване живота и здравето на гражданите и за безопасността на строителството. При извършване на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация, изградените строежи могат да представляват заплаха, поради което законът въвежда мярката за премахването им. Изложеното налага извода, че намесата на държавата е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от конвенцията като засягането на правата на жалбоподателката е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално, поради което чл. 8, ал. 1 от конвенцията не е нарушен. В този смисъл са и съображения на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на жалбоподателката са дадени конкретни указания за обстоятелствата, за които следва да представи доказателства съобразно твърденията в жалбата (протокол от съдебно заседание, проведено на 28.09.2021 г.). Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателката и на събраните доказателства, като при преценката за пропорционалността на мярката и съответствието й с чл. 8, ал. 1 от КЗПЧОС правилно е отчетено, че жалбоподателката и двете й малолетни деца не ползват жилището (твърдения за обратното липсват) и са съобразени представените с административната преписка писмени доказателства за притежаван от бащата на жалбоподателката друг жилищен имот в същото населено място. Съдебният акт е със съдържанието, посочено в чл. 172 а, ал. 1 и ал. 2 АПК и в него са изложени съображения по направените от съдебния състав заключения по съществото на правния спор. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила.