Определение № 161 от 16.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1932/2012 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК по повод разпореждане от 10.10.2012 г. по н. ч. д. № 1309/2012 г. на Районен съд – Дупница, с което е повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че Районният съд – Сливница е компетентен да разгледа делото, тъй като е постановил присъдата, която последна е влязла в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 19.09.2012 г. състав на Районния съд в гр.Сливница е прекратил производството по н. ч. д. № 52/2012 г., образувано по предложение на прокурора за групиране на осъжданията на И. П. С. и е изпратил делото за разглеждане на Районния съд в гр.Дупница. Мотивирал се е със съображения, че този съд е компетентният да се произнесе съобразно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НПК предвид влязло в сила определение от 28.07.2012 г. на Районен съд – Дупница по н. о. х. д. № 715/2011 г. за одобряване на споразумение. С разпореждане от 10.10.2012 г. по н. ч. д. № 1309/2012 г. Районният съд – Дупница също се е счел за некомпетентен. Посочил е, че според справка за съдимост, издадена на 31.07.2012 г. определението за одобряване на споразумение по н. о. х. д. № 715/2011 г. е в сила от 28.07.2011 г., поради което е повдигнал спора за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че компетентният съд да се произнесе е Районният съд в гр.Дупница. В издадената справка за съдимост от 31.07.2012 г. е допусната техническа грешка относно датата, на която е отбелязано, че определението за одобряване на споразумение по н. о. х. д. № 715/2011 г. по описа на Районния съд – Дупница е влязло в сила. Съдебният акт е постановен на 28.06.2012 г. и от тази дата е влязъл в сила. Той се явява последващ на постановената присъда по н. о. х. д. № 269/2011 г. от Районен съд – Дупница (в сила от 23.11.2011 г.). Поради това и в съгласие с чл. 39, ал. 1 НПК компетентния съд е Районният съд – Дупница, на който делото следва да се върне за разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 44, ал. 1 НПК